site.btaПредставители на Камарата на архитектите в България коментираха обявените обществени поръчки за инженеринг на две знакови училища в Пловдив

Представители на Камарата на архитектите в България (КАБ) и на Съюза на архитектите в България (САБ) коментираха въпроса с обществените поръчки за инженеринг на сгради с голямо обществено значение по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Пловдив. Повод за нея бяха обявените обществени поръчки за инженеринг на две емблематични училища в Пловдив - Математическа гимназия "Академик Кирил Попов" и Средно училище "Св. Патриарх Евтимий". 

Какво представляват в действителност инженеринговите поръчки и защо според архитектите те са в ущърб на обществения интерес, обясни подробно арх. Владимир Милков, председател на Управителния съвет (УС) на КАБ. "Появиха се изключително много обвинения, че обжалвайки двете обществени поръчки, ние вредим на обществения интерес на град Пловдив, вредим на родителите на тези ученици, правим всичко възможно, за да спънем строителството на двете сгради, което, разбира се, не е вярно. Инженеринговата поръчка се възлага на едно частно лице, дава му се една голяма сума пари и му се казва: "Организирай проектиране и строителство на сградата на Математическата гимназия в град Пловдив". Естествено, частният субект има най-голям интерес да направи изключително скромен проект, да вложи изключително малко средства и да реализира една огромна печалба", каза арх. Милков. По негови думи обществената поръчка в никакъв случай не е в интерес на учениците и гражданите на Пловдив, защото накрая резултатът няма да бъде такъв, какъвто трябва.

Арх. Чавдар Тенев, председател на Регионална колегия Пловдив на КАБ, представи съображенията на камарата за обжалването на двете обществени поръчки. "Всеки, който е строил къща, има представа колко сложна и мъчителна процедура е. А представете си, когато трябва да се изгради един голям комплекс, какъвто е например Математическата гимназия, която е с няколко корпуса в огромен двор", коментира арх. Тенев. 

Той обясни и какъв би трябвало да бъде процесът по изпълнението на един такъв мащабен проект. "Първо трябва да се направят т. нар. предпроектни проучвания, от които да се определят основните параметри на бъдещата сграда. След това да се проведе конкурс за архитектурен проект, за да може възложителят в една конкурентна среда да избере най-добрия проект и тогава да се търси строител и изпълнител за него. Инженерингът е онзи модел на възлагане на обществени поръчки за строителство, без да се следва този правилен ход на инвестиционния процес се обявява инженеринговата поръчка директно за строителя, директно за изпълнение. Ангажиментът на строителя, след като бъде избран, е да направи и проекта", каза арх. Чавдар Тенев. По негови думи този модел крие в себе си много пороци, свързани с възможности за злоупотреба с публичния ресурс.

Проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ, също коментира проблема, като посочи, че въпреки всичко има случаи, в които инженеринг е изключително необходим. "Това са аварийни състояния. Или пък тогава, когато има изготвен предварителен проект на идейна фаза и би могло реализирането да бъде инженерингово. Случаят в Пловдив, който е повод и за днешната конференция, не е такъв", заяви проф. Борисов. 

Според него липсата на проектна готовност в някои публични институции не може да бъде оправдание за подобен подход. "Камарата на архитектите няма да се умори в бъдеще да бие камбаната по този въпрос, за да можем да допринесем да имаме по-красиви, по-функционални и във всяко отношение по-добри сгради, които първо се проектират и след това се изпълняват", допълни още зам.-председателят на КАБ.