site.btaДимо Коларов: Един майстор дава на един калфа толкова, колкото самият той може да си вземе

Днес се навършват 100 години от рождението на големия български оператор Димо Коларов. Името му стои зад „Козият рог“, „Бялата стая“, „Капитан Петко войвода“ – общо над 70 игрални, документални и телевизионни филми.

В интервю за БТА пред юни 2023 г. операторът Радослав Спасов разказва: „От Димо Коларов помня едни думи, след като му казах, че е мой учител: „А, бе, Славчо, бе, маме, защо говориш, че аз съм твой учител? Един майстор дава на един калфа толкова, колкото самият той може да си вземе“. Бате Димо беше такъв, мъдър човек. Той много обичаше актьорите и се грижеше за тях страхотно“.

Димо Коларов е роден на 16 ноември 1924 г. в Попово. Началното и средното си образование завършва в родния си град. Като ученик къса билетите и мете пода в местното кино и вече знае, че киното е голямата му любов. В свободното си време свири на цигулка и акордеон и прави снимки с фотоапарат, подарен от родителите му. За задължителната казарма е разпределен в зенитната артилерия, в Горна Оряховица, но впоследствие е преместен в музикалния взвод, заради артистичните си умения.

ПОПОВО – БЕЛГРАД – ПРАГА

След казармата, на двадесет години, се завръща в Попово. През 1946 г.  заминава за Прага, където баща му го изпраща да учи медицина. Поради липса на средства, успява да си купи билет за влака само до Белград, където щастлива случайност го срещна с богата словенка и нейното бебе. Тя му купува билет до Прага и така Димо Коларов пристига в града без пари и работа. За да се издържа, той свири с група улични музиканти и пренася сандъци с кинооператорска техника.

От хората, с които работи, научава, че в града има прием на студенти за кинооператори и решава да кандидатства. Той е приет в Академията за изящни изкуства, в Прага, в специалността „Операторско майсторство“ при проф. Карол Плицка през 1947 г. По време на следването си работи като асистент-оператор в Чехословашката кинохроника.

„Това беше време на големи радости и трудности. Ще повтаря – много добре се чувствах в чехословашката си кинохроника, тъй като преодолявах както професионалната си неопитност, така и сложността на времето, а това ме изграждаше като човек и творец. Несгодите ме закаляваха“, разказва Димо Коларов през 1974 г.

НАД 70 ФИЛМА

През 1950 г. Димо Коларов е поканен за асистент на оператора Васил Халиолчев за снимките на игралния филм „Калин Орелът“, който слага началото на кариерата му в игралното кино. След дипломирането си той се завръща в родината и започва работа като оператор в студията за научнопопулярни и документални филми „Време“.

От 1954 г. е оператор в студията за игрални филми „Бояна“, където остава през целия си творчески път.

Първия си самостоятелен игрален филм той снима през 1958 г. – „Хайдушка клетва“ на режисьора Петър Василев. „Винаги сам стоя зад камерата. Не от егоизъм. Просто, когато не съм на окуляра, все ми се струва, че нищо не правя за филма, а иначе всичко виждам пръв, усещам сътворяването на кадрите, движението на лентата. Обичам да слушам безмълвната песен на камерата“, казва Димо Коларов.

Снима с режисьорите Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Неделчо Чернев, Ирина Акташева, Христо Писков.

Оператор е на някои от най-популярните български игрални филми – „Козият рог“, „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Бялата стая“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Капитан Петко войвода“, „Изгори, за да светиш“, „Фалшификаторът от „Черния кос“. В творческата си биография има над 70 филма – игрални, документални и телевизионни.

Умира на 23 февруари 1997 г.

ПРИЗНАНИЕ

Димо Коларов е носител на орден „Кирил и Методий“ (втора степен, 1963), на орден „Народна република България“ (втора  степен) по повод 60-годишнината му през 1984 г.

Носител на наградата на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство за филма „Понеделник сутрин“ през 1989 г. За работата си във филма „Козият рог“ получава две международни награди – на фестивала в Карлови Вари, Чехия, за операторско майсторство, и „Сребърен Хюго“ – в Чикаго, САЩ, за черно-бяла фотография.

От 1998 г. в Попово, в негова памет, се организира фестивал за операторско майсторство „Златното око“ с международно участие. Той се провежда на всеки две години и е един от малкото фестивали в Европа за операторско майсторство. От 1 октомври 2018 г. Домът на културата в родния му град носи неговото име.

/ТЖ/МВ/отдел „Справочна“

/ДД

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/475974-radoslav-spasov-pred-bta-operatorat-i-sapyorat-greshat-samo-edin-pat; https://www.bta.bg/bg/news/lik/739531-obshto-32-filma-shte-uchastvat-vav-festivala-za-operatorsko-maystorstvo-zlatnot; в. „Народна култура“, бр.16, 13 април 1974 г.; в. „24 часа“,бр.102, 20 април 1994 г.; в. „Стандарт“, бр. 883, 26 февруари 1995 г.; Кой кой е в българската култура. Варна,1998, с.263; Енциклопедия Българско кино. София, 2000, с.137; https://impressio.dir.bg/ikoni/dimo-kolarov-zlatnoto-oko-na-kamerata.