site.btaНа 16 ноември 1933 г. САЩ и СССР възстановяват дипломатически отношения

На 16 ноември 1933 г. президентът Франклин Делано Рузвелт слага край на почти 16-годишното непризнаване на Съветския съюз от страна на САЩ след поредица от преговори във Вашингтон, окръг Колумбия, със съветския комисар по външните работи Максим Литвинов.

На 6 декември 1917 г. САЩ прекъсват дипломатическите отношения с Русия, малко след като болшевиките взимат властта от царския режим след Октомврийската революция. Президентът Удроу Уилсън решава да откаже признаването по това време, тъй като новото болшевишко правителство не желае да изплати предишни дългове към Съединените щати, направени от царското правителство, също така игнорира съществуващи договори с други нации и конфискува американска собственост в Русия. Въпреки широките търговски връзки между Съединените щати и Съветския съюз през 20-те години на 20 век, наследниците на Уилсън поддържат политиката му на непризнаване на Съветския съюз.

Почти веднага след встъпването си в длъжност обаче, президентът Рузвелт започва да установява официални дипломатически отношения между Съединените щати и Съветския съюз. Рузвелт се надява, че признаването на Съветския съюз ще обслужва стратегическите интереси на САЩ чрез ограничаване на японския експанзионизъм в Азия и вярва, че пълното дипломатическо признаване ще обслужва американските търговски интереси в Съветския съюз.

Президентът Рузвелт се свързва със Съветите през октомври 1933 г. чрез двама лични посредници: Хенри Моргентау (ръководител на Администрацията за земеделски кредити и изп. длъж. министър на финансите) и Уилям Булит (бивш дипломат, един от главните външнополитически съветници на Рузвелт). През ноември 1933 г. комисарят по външните работи на Съветския съюз Литвинов пътува до Вашингтон, за да започне преговори със САЩ. Първоначално преговорите постигат малък напредък поради няколко нерешени въпроса: неплатеният дълг на Съветския съюз към Съединените щати, ограничаването на религиозните свободи и законните права на гражданите на САЩ, живеещи в Съветския съюз, и съветското участие в комунистическите подривни действия и пропаганда в Съединените щати. Литвинов и президентът изработват „джентълменско споразумение“ на 15 ноември 1933 г., което преодолява основните пречки, блокиращи признаването. След сключването на тези споразумения на 16 ноември президентът Рузвелт назначава Уилям К. Булит за първия посланик на САЩ в Съветския съюз. 

За възстановяването на съветско-американските отношения четем в бюлетина на БТА: „Преглед на чуждия печат“

Полша и възстановяването на съветско-американските отношения

Краков, 23 октомври 1933 г. („Илюстровани Куриер Цодзенни“) съобщава, че полските политически кръгове поздравявали възстановяването на дипломатическите отношения между Съединените Щати и СССР.

Вестникът резюмира това, което се говори в полските политически кръгове по следния начин: Хитлеризмът ускори възстановяването на отношенията между двете страни. С оглед на събитията на Далечния изток, признаването на Съветска Русия от страна на Америка има за първата голямо значение; това признаване има изобщо значение и за световния мир. Сътрудничеството между СССР и Съединените Щати може да даде положителни резултати. Това сътрудничество е особено желателно за Полша, която може да се счита като посредница за неговото постигане.

Мнението на полския представител в Вашингтон г-н Патек, отличен познавач на Съветска Русия, където преди това представляваше Полша, не ще да е било без влияние върху решението на г-н Рузвелт.

***

Съединените Щати и Азия

Париж, 2 ноември 1933 г. /в. „Тан“/ Андре Дюбоск пише: Голям шум вдигна известието, че Съединените Щати възнамеряват да признаят Съветската република. В това отношение, японците не се съмняват, че това, което е принудило Америка да признае Съветите, изхожда от чисто политически съображения. Разбирателството с Москва, към което Съединените Щати се ориентират е насочено безспорно срещу Япония, и се явява като последица от преговорите, които се водиха в Женева през време на японско-китайския  конфликт. Не трябва да се мисли, че след едно чакане от 17 години американците изведнъж са открили, че имат стопански интерес да признаят московското правителство. Тук е мястото да се подчертае, че външната политика на Съединените Щати е била насочена към едно отстраняване на азиатския конфликт, който, ако би избухнал, би бил наистина фатален. От друга страна, Съветите безспорно желаят да бъдат признати. От едно подобно юридическо признаване, съветското правителство не ще има особени стопански облаги, тъй като търговските връзки между Съветите и Америка не са в този момент от толкова голямо значение, но Москва ще спечели твърде много в политическо отношение. По този начин Русия ще си осигури един голям коз срещу Япония. Америка, както и Съветите, не желае в настоящия момент да встъпи в една война. При все това една тяхна евентуална спогодба би означавало една предохранителна мярка от политически и военен характер. Известно е, че ако в началото на китайско-японския конфликт Америка намерила ничия помощ против Япония, тя щеше да се намеси във войната. Обаче, трябва да се подчертае, че днес Русия не може да накара Съединените Щати да се впуснат в една подобна авантюра. Но въпреки това, това нейно желание продължава да съществува в латентно състояние. Това е известно на японците и за това именно съществува истинска опасност в Азия за нарушаването на всеобщия мир.

***

Двата колоса

Рим, 16 ноември 1933 г. /„Стампа“/ В дописка от Ню Йорк пише: Независимо от стопанските съображения, за сближението между Съединените Щати и Съветския Съюз са съдействали и влияния от друго естество.

Между двете нации съществува една общност на интереси по проблемите, които вълнуват света. Главното за успеха на собственият си експеримент, който би могъл да се провали при едно ново световно стълкновение, руското правителство се е обявявало винаги благоприятно за мира. Понастоящем, както гледат американците на работите, Русия упражнява една мощна функция на равновесие в Европа и представлява една потенциална спирачка на японското разширение в азиатския материк и Великия океан. В общата съвкупност от открити и латентни конфликти, които държат в напрежение цялото човечество, събитие от неизчислима стойност е обстоятелството, че две страхотно мощни нации, освободени от съперничество в интересите, си подават ръка: колоса на Евразия и колоса на Западното полукълбо.

В „Български бюлетин“ на БТА също четем за дипломатическата инициатива между САЩ и СССР: 

Вашингтон, 16 ноември 1933 г. /Ройтер/ Съединените щати признаха Съветска Русия.(…) Държавният подсекретар нотифицира на г. Сергей Гет, финансов аташе на бившето правителство на Керенски, че Съединените Щати престават да го признават. Подобни нотификации бяха изпратени на тримата консули от царския режим.

***

Вашингтон, 18 ноември 1933 г. /Ройтер/ Говорейки в Савана (град в щата Джорджия – бел. ред) г. Рузвелт заяви, че признаването на СССР ще донесе полза за световния мир. Речта на председателя беше почти изцяло посветена на защитата на неговата монетна, политика.

***

Вашингтон, 18 ноември 1933 г. /Ройтер/ Държавният департаменти поиска агреман от съветското правителство за назначаването на г-н Булит за американски посланик в Москва. (…) Г-н Литвинов разговаря с г-н Моргентау и Булит. Корпорацията за финансово възстановяване съобщава, че наскоро ще бъдат разгледани известен брой стопански въпроси. Изпратени са инструкции на дипломатическия представители на Съединените Щати в целия свят да признават съветските паспорти с препоръката да влязат в „сърдечни и официални отношения със съветските колеги“.

***

Ню Йорк, 19 ноември 1933 г. /Ройтер/ Станаха сблъсквания между полицията, украинците и комунистите, когато едно шествие от 7 000 украинци дефилираше из улиците, за да протестира против признаването на СССР. Трима полицаи и един украинец бяха леко ранени. На едно събрание, което се състоя след дефинирането, бе приета една резолюция, с която се моли председателя Рузвелт да поиска гаранция от страна на СССР, че украинците живеещи в границите на съветска Русия няма да бъдат преследвани.

***

Вашингтон, 20 ноември 1933 г. /Ройтер/ Съветското правителство поиска агреман за назначаваното на г-н Трояновски, бивш посланик в Токио, за съветски посланик във Вашингтон.

***

Токио, 20 ноември 1933 г. /Ройтер/ Назначаването на г-н Трояновски за съветски посланик във Вашингтон се посреща със задоволство от Япония поради дълбокото му познаване на японските работи. Г-н Трояновски ще бъде извънредно полезен за подобряването на отношенията между съветска Русия, Съединените Щати и Япония. Във Вашингтон се отбелязва, че г-н Трояновски е представлявал СССР в Токио през време на японското нахлуване в Манджурия. Прочее, на назначението му се отдава особено значение.

***

Берлин, 21 ноември 1933 г. /Волфбюро/ В една статия по подновяването на руско-американските отношения, „Дойче Дипломатише – Политише Кореспонденца“ пише: „След германската инициатива в Рапало (Договорът от Рапало между Ваймарска Германия и Съветска Русия, 1922 г. – бел. ред.), връщането на Русия в световния стопански живот бе последователно желано и признато, за необходимо от всички по-главни страни. Обаче, вследствие ограничаването на обема на световната търговия и спадането на цените на руските стоки на световния пазар, възможностите за внос на руски стоки не са толкова големи както в нормално време.

Освен това търговската политика на Вашингтон ще трябва, естествено да държи сметка за застоя в някои клонове на американското стопанство. Германия посреща със задоволство пълното приемане на Русия в световната политика, понеже това е предварително условие за нормализиране на международните отношения. Впрочем, Германия е дала пример в това отношение.

С признаване от Съединените Щати, съветското правителство е спечелило нов успех в областта на външната политика.

Това признаване се посреща с още по-голямо задоволство и поради това, че то отстранява окончателно опасението от една коалиция на западните сили. Относно развитието на положението в крайния Изток, възстановяването на договорните отношения между две от най-големите страни от крайбрежията на Тихия океан представлява също едно важно събитие, чиито въздействия ще зависят, обаче главно от становището на Япония.

Сътрудничеството, залегнало в споразуменията Рузвелт-Литвинов, се оказва краткотрайно. Малко след пристигането си в Москва през декември 1933 г. Булит се разочарова от Съветите, тъй като споразумението по въпроса за изплащането на дълга не успява да се реализира. Освен това се появяват доказателства, че съветското правителство е нарушило обещанието си да не се намесва във вътрешните работи на Америка. И накрая, убийството на шефа на Ленинградската комунистическа партия Сергей Киров стартира първата от „Големите чистки“, която довежда до смъртта или затварянето на милиони съветски граждани, тъй като сталинисткият режим ликвидира всички потенциални критици на правителството. Широкият обхват и публичният характер на чистките ужасяват както американския дипломатически персонал, разположен в Съветския съюз, така и света като цяло.