site.btaРегионален исторически музей – Хасково издаде научен сборник с доклади, посветени на дарителството и благотворителността в България

Уредниците в отделите „Нова история на България“ Милен Вълчев и на „Най- нова история на България“ д-р Веселина Узунова в Регионалния исторически музей на Хасково представиха най-новото издание на музея – „Дарителство и благотворителност в България-традиция и съвременност“. Сборникът съдържа доклади, представени на Националната научна конференция, посветена на 80-годишнина от дарението на най-големите благодетели на Хасково Стойчо и Кица Марчеви, която се проведе в областния град през април 2023 година. Има три изследвания на автори, свързани с Хасково - Симеон Тончев, д-р Веселина Узунова и Милен Вълчев.

Изданието е  бутиково с тираж от само сто екземпляра. Финансирането му е по програма на Община Хасково за подпомагане на културни инициативи. В подготовката по издаването му екипът на РИМ - Хасково е подкрепен от Института за исторически изследвани към Българската академия на науките.

„Изданието е много ценно, защото е рефериран до такава степен,  че покрива всички европейски изисквания за научен сборник и може да заеме  своето достойно място във всяка библиотека по света“, каза историкът Милен Вълчев. Той анонсира основни акценти от докладите, които се съдържат в сборника и са любопитни за Хасково. Изследването на Симеон Тончев, който е докторант в Института по изкуствознание към БАН, посветено на църковното дарителство по време на Възраждането. Авторът изнася интересни данни, свързани с Хасково, като информацията за катедралния храм на хасковска духовна околия „Успение на пресвета Богородица“. Става ясно, че за построяването на църквата са дадени около 350 хиляди гроша и това я прави една от най-скъпите църкви за времето си - през 30-те и 490- те години на 19 век. Споменато е и че богатите хасковци и местни еснафи са подкрепяли и инициативата за изграждането на манастира край асеновградското село Мулдава.

Изследването на д-р Веселина Узунова е посветено на възникването и дейността на женското дружество „Развитие“ през първата половина на 20 век. Тук е любопитно, че в него активни участнички в благотворителната дейност са съпругите на хасковските кметове и индустриалци. Те помагат на своите мъже в обществената им дейност, като Цвета Чалбурова, която е съпруга на един от най-големите хасковски индустриалци – депутатът Георги Чалбуров, Руска Бърдучкова, съпруга на кмета Христо Бърдучков,  съпругата на  един от най-успешните кметове на Хасково Петър Стоянов, по чието време са построени някои от знаковите сгради и до днес в града, като съдебната палата, общинския дом.

Изследването на Милен Вълчев е свързано с докторантурата, която пише и е посветена на „бялата емиграция“ в Южна България в частност в хасковски регион между двете световни войни. В част от своя труд например авторът описва как руски емигранти, които въпреки че не са много състоятелни, сами се организират и помагат през 1928 година на пострадалите при земетресенията в Южна България край Чирпан, Пловдив и Гълъбово в знак на благодарност за подадената към тях ръка.

По един брой от сборника ще достигне до всички регионални библиотеки и до националната библиотека, казаха историците от музея в Хасково.