site.btaОБНОВЕНА Министърът на културата представи няколко варианта за излизане от културната криза

Министърът на културата Найден Тодоров представи днес пред медии своята визия за българската култура, подкрепена с анализ на сектора и пътищата за преодоляване на трудностите. Културата е реална част от националната сигурност на една държава, каза той в своето експозе, продължило около един час.

„Разработих няколко варианта за излизане от културната криза, която е всичко онова, което се случва в обществото. Всеки от тези варианти работи сам по себе си, но са свързани с това каква посока иска да поеме България политически – дали искаме дясно развитие в културата, дали искаме ляво развитие в културата, дали центристко развитие в културата. Невероятното е, че всеки един от тези варианти може да работи“, каза Тодоров.

„Изборът ще бъде оставен на парламента в мига, в който се появи едно редовно работещо правителство. Това ще бъде моментът, в който ще представя съкратен вариант на тези неколкостотин страници, за да се избере централната посока за развитие на българската култура. Тук въпросът е дали държавата трябва да бъде основен двигател, да бъде контрольор или просто да създава условия за развитие на културата. Моята визия не е свързана с тези три пътя, а с това, което трябва да се свърши, независимо от това кой път ще изберем“, каза министърът.

„Нека започнем от там, че България все още няма стратегия за развитие на културата, въпреки че бяха направени два такива опита“, посочи министърът. Той съобщи, че за изпълнението на представената от него програма са нужни 240 милиона лева, които да бъдат вложени еднократно. 

При сценичните изкуства Тодоров предлага промяна в Закона за закрила и развитие на културата относно философията на финансирането. Трябва са се планират приходи и разходи на много големи периоди, за да може да се увеличи контрола от страна на Министерството на културата (МК). Предлага да се въведе единна системата за деловодство, счетоводство, човешки ресурси и продажба на билети – в държавния сектор в културата. Така ще може да се контролира всичко в реално време, отбеляза министърът.

Следваща промяна според него е свързана с преизчисление на работното време в културния сектор. Някой от вас представя ли певец да пее осем часа на ден, пет дни в седмицата – това са условията според българския кодекс на труда, каза той. По думите му хората в културата правят всякакви движения в и около закона, за да успеят да работят така, както се работи навсякъде по света, въпреки българското законодателство.

Предлага картографиране на България и стимулиране на гостуването на изкуството в райони, където няма такова. Предлага също категоризация на държавните културни институти, който ще промени тяхното съществуване, въвеждане на атестации за ръководителите и служителите, както и разделение на административното от художественото ръководство.

Спешно трябва да се създаде осъвременен списък на застрашените специалности в културата. Миналата година в НМА кандидатстваха двама цигулари, посочи Найден Тодоров. Ние не сме на ръба на пропастта, ние вече сме стъпили в нея с единия крак, и чакаме падането, добави той.

Знаете ли колко човека в МК отговорят за независимия сектор, попита Найден Тодоров. Нула, отговори гой. Подкрепа чрез промяна на правилата в националния фонд „Култура“ (НФК) и на общинските фондове „Култура“, както и в закона за меценатството, който в момента е абсолютно нефункциониращ, каза министърът.

Когато говорим за литература, трябва да се започнат преговори с университетите в чужбина за създаване на специалност българистика, с цел обучаване на преводачи от български език, каза Найден Тодоров. Идеята не е само да превеждаме на български, а от български на други езици – за да се знае, че в България има култура, добави гой.

Трябва да осъществим домакинство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и има много хора, които са против това, защото смятат, че България няма капацитет за това, и за мен това е обидно, посочи министърът. Той обяви, че иска по време на това събитие да бъдат съобщени и нови обекти за кандидатстване и даде три идеи – солниците в Провадия, голямата базилика в Пловдив и старите столици в Плиска и Преслав. 

„Ние имаме тежка нужда от създаване на обединителна форма за проектите и обектите, които допринасят за имиджа и самочувствието на нашата нация. Бранд България е точно тази форма“, каза Найден Тодоров. Припомни, че идеята е на Мария Габриел.

Относно 11-те културни институти на България по света предлага създаване на единен Български културен институт и всички настоящи да се превърнат в негови филиали, за да се води единна културна политика на България. 

/следва

/ДД