site.bta„Внимание, излъчваме в ефир” - 65 години от началото на професионалната телевизия в България

С думите „Внимание, излъчваме в ефир” се поставя началото на професионалната телевизия в България. На 7 ноември 1959 г. по случай годишнина от Великата октомврийска революция е осъществено първото телевизионно предаване на Българската телевизия. Неин първи ръководител е Борислав Петров. Тогава е и дебютът на информационната рубрика „Новини“, която от 20 юли 1960 г. прераства в централната информационна емисия „По света и у нас“.

Още 1954 г. е осъществено първото телевизионно предаване на Балканския полуостров от екип на Държавната политехника с ръководители проф. Кирил Кирков и проф. Саздо Иванов. Емисиите са два пъти седмично, като предавателят работи на втори канал. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за построяване и експлоатация на телевизионни съоръжения в България.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за първото професионално излъчване:

Софийската телевизионна станция започна своите пробни предавания

София, 7 ноември 1959 г. /БТА/ Днес започнаха първите предавания на Софийската телевизионна станция. През деня много столичани гледаха на екраните на телевизионните си приемници манифестацията на софийските трудещи се по случай 42-рата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция, а вечерта – първата пробна студийна телевизионна програма. Вълните с образите и звука идват откъм Парка на свободата, където високо в синевата извисява снага една от най-внушителните постройки в столицата – радиорелейната и телевизионна кула. Разположена на естествена височина, тринадесететажната сграда и антенната мачта над нея с обща височина повече от 100 метра е нов успех на българските проектанти и строители. Посредством сложните апаратури и съоръжения, монтирани тук, ежедневно ще се водят и стотици безжични разговори между София и другите административни и промишлени центрове на страната. Телевизионната станция е разположена на четири етажа, снабдена е с предаватели за образ и звук, телекиноапаратура, апаратура за извънстудийни предавания с помощта на репортажна телевизионна кола, телевизионни камери в студиото и редица други съоръжения. (…)

Тържественото откриване е на 26 декември 1959 г., в архива на БТА откриваме информация за събитието:

Тържествено откриване на Софийската радиорелейна и телевизионна станция

София, 26 декември 1959 г. /БТА/ Днес бе разтворен един нов светъл прозорец към света, към културата и знанията – открита бе тържествено първата у нас телевизионна станция. Започнала пробните си предавания в деня на Великата октомврийска социалистическа революция, тя ще излъчва първоначално своите програми за ограничен район – София и околностите, но след построяването на телевизионните предаватели на Ботев връх, край Варна и на много други места и създаването на радиорелейни линии хиляди трудещи се от цялата страна ще могат да гледат от домовете си оперни представления и футболни мачове в София, величествени манифестации и премиери на нови пиеси в Москва, Варшава и Букурещ, да се учат нагледно от опита на най-добрите... Тържеството по случай откриването на Софийската телевизионна станция стана сред боровата гора в Парка на свободата, където се издига 105-метровата радиорелейна и телевизионна кула, построена само за една година по проекти на наши специалисти от строителния колектив на Христо Златков. Тук бяха дошли много от строителите, които при трудни зимни условия изграждаха на всеки 14 дни по един етаж от кулата, монтажници, проектанти и конструктори, представители на културните институти в столицата, работници от транспорта и съобщенията, служители от столичните предприятия и учреждения, младежи.

На 8 май 1975 г. започва строежът на Национален радио-телевизионен център, в бюлетин на БТА четем за първата копка:

Започва строителството на Национален радио-телевизионен център

Другарят Тодор Живков направи първата копка

Днес в столицата бе направена първата копка на Националния радио-телевизионен център.

Посрещнат изключително сърдечно, на обекта дойде Първият секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков.

Националният радио-телевизионен център ще бъде разположен на площ от 220 декара и ще излъчва в ефир 2680 часа телевизионна и 10 240 часа радиопрограма годишно. Това уникално за нашата страна съоръжение ще включва телевизионен блок, телевизионен филмов производствен център, център за радиопроизводство, административно-производствена сграда, енергиен център, блок за външни предавания и други. Оборудването му ще бъде главно със съвременна съветска техника.

Проектът на архитектурната и технологическата част е съвместно дело на „Софстрой“ и „Испроект“, съветски проектантски институти и институт на ГДР.

Тържественият митинг по случай първата копка бе открит и ръководен от Първия секретар на Софийския ГК на БКП Георги Йорданов-член на секретариата на ЦК на БКП. (…)

Председателят на Комитета за телевизия и радио Тодор Стоянов изрази благодарността на колектива за топлите грижи, които се полагат от партията, правителството и лично от др. Тодор Живков.

(…) Другарят Тодор Живков поздрави радиотелевизионните работници и им пожела нови успехи на предната линия на идеологическия фронт.

След това другарят Тодор Живков направи първата копка на Националния радио-телевизионен център. (…)

В бюлетин „Вътрешна информация„ на БТА от 12 май 1979 г. четем още:

25 години Българска телевизия

София, 12 май 1979 г. /БТА/ Навършиха се двадесет и пет години от излъчването на първо телевизионно предаване у нас, осъществено от експериментален център при МЕИ „В. И. Ленин“. През 1954 година специалистите от центъра завършват напълно всички блокове на студийната апаратура и предавателите за звук и образ. На 1 май 19 54 г. започват редовни предавания, предимно филми. Така се създава първият телевизионен предавател на Балканите, а България е една от малко страни по това, които имат телевизия.

През последните години Българската телевизия се превърна в мощен фактор за идеологическото, културното и естетическото възпитание на нашия народ.

Днес тя излъчва две програми с около 5 000 часа годишно. Едната от тях е адресирана към широк кръг зрители, а другата има подчертано културно-образователен характер. По данни на социолозите предаванията на телевизията се гледат от повече от 5 000 000 души. Непрестанно нараства и броят на телевизионните приемници у нас.

Към Българската телевизия са изградени четири телевизионни центъра в Пловдив, Русе, Варна и Благоевград със самостоятелна творческа и производствена база.

Кореспонденското бюро на телевизията в Москва подготвя и представя на българския екран най-добрите програми на Централната съветска телевизия. Активни са нейните контакти и с всички европейски телевизии, както и с много телевизии на развиващите се страни от Африка, Азия и Латинска Америка. Като член на интервизията, Българската телевизия приема и предава интервизионни програми, организира вечери на чужди телевизии у нас.

През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. В периода 1972 – 1982 г. в Българската телевизия се въвеждат ритмично нови мощности – апаратни, видеомагнетофони, телекино-апаратни. Извършва се преход към цялостно излъчване на цветна ТВ-програма. На 1 май 1973 г. е излъчена първата програма от първото цветно телевизионно студио – Студио 6 в телевизионния център на улица „Антон Страшимиров“. Пуснати са в експлоатация районните телевизионни центрове в Русе, Пловдив, Варна, Благоевград. През 1983 – 1985 г. са въведени нови съвременни форми на телевизионното производство, което включва техника на субтитиране с микропроцесорно управление, буквено-знакови генератори с разширени възможности. Въведени са в експлоатация нови системи за програмно управление за озвучаване на видеофилмови програми.

На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно който двете обществени медии се обособяват като самостоятелни институции. Преди тази дата Българското национално радио и Българската национална телевизия претърпяват различни реорганизации, като няколко пъти са обединявани в Комитет за телевизия и радио.

В архива на БТА откриваме и любопитна информация, че българин разработва технология за телевизионни предавания и магнитофонен запис още през 1902 г.:

Българин е разработвал телевизия през 1902 година

Русе, 14 октомври 1998 г. /БТА/ Учителят по аритметика в русенската мъжка гимназия Атанас Тодоранов през 1902 година е разработил технология за телевизионни предавания и магнитофонен запис. Това предшества с 5 години регистрацията във Великобритания на апарата за далечно предаване на образи. Съобщението оповести днес директорът на училището Минко Цочев след пълно историческо проучване.

Реферати за два апарата за „Предаване на светлив образ в естествени цветове на голямо разстояние чрез електрически ток“ и за "Фотографско записване на телефонни разговори и възпроизвеждането им“ Атанас Тодоранов представил през 1902 година пред комисия на тогавашния главен директор на българските „Пощи и телеграфи“ в София. В края на намерения протокол от комисията е записана препоръка към Министерския съвет да окаже парична помощ за продължаване на изследванията и при успех да възложи изработването на апаратите, каза Минко Цочев.

Нищо друго не е открито за съдбата на учителя Атанас Тодоранов и за неговите разработки.  Проучването за него е свързано с честванията през ноември на 160-годишнината от създаването в Русе на първото градско светско училище – Мъжката гимназия „Княз Борис Първи“.