site.btaДнес се навършват 95 години от рождението на Дечо Таралежков

Днес се навършват 95 години от рождението на композитора Дечо Таралежков.

Той е роден в Казанлък. През 1951 г. завършва юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1955 г. – Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с кларинет. Учи композиция при проф. Александър Райчев.

От 1954 г. е оркестрант в естрадни, симфонични и други оркестри. От 1957 г. е артист-оркестрант в Сатиричния театър, в София, с диригент Бенцион Елиезер, както и аранжор в Българското радио. Още оттогава започва да аранжира и през 60-те е един от основните аранжори в българската естрадна музика – предимно за голям оркестър.

Много от наградените песни на фестивала „Златният Орфей“ от този период са аранжирани от него. Сред тях са „Сън сънувах“ (музика – Атанас Бояджиев), „Закъснели срещи“ (музика – Петър Ступел), „Една българска роза“ и „Посвещение“ (музика – Димитър Вълчев). През 1967 г. получава първа награда за аранжимента на „Крадецът на бисери“ (музика – Димитър Вълчев). Започва да композира оркестрови пиеси, а по-късно и песни. Първата му песен е „Стари истини“ с изпълнител Бисер Киров.

През 60-те и 70-те години на 20-и век Дечо Таралежков е отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия (БНТ). В периода 1969-1977 г. е заместник-главен редактор в БНТ, а от 1977 до 1984 г. е заместник-главен редактор на дирекция „Музика“ на Българското национално радио (БНР).

Дечо Таралежков е директор на дирекция „Забавно изкуство“ към държавното обединение „Музика“ от 1977 до 1984 г. и директор на фестивала „Златният Орфей“ – от 1984 до 1991 г. В началото на 80-те сътрудничи активно с групите „Сигнал“ и „Фоноекспрес“. Дирижирал е биг бенда на БНР и многократно е бил сценарист и отговорен редактор на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“, както и на „Златният Орфей“.

Дечо Таралежков е автор на симфонична поема-реквием „Перущица 1876“, на над 250 аранжимента и оркестрации на естрадни песни, оперети, музика към театрални постановки и телевизионни мюзикъли, сред които „Криворазбраната цивилизация“ и „Вражалец“.

Носител е на наградата на Съюза на българските композитори за песента „Ей, ти пролет“ на „Сигнал“ (1979), а „Ние, старите моряци“ (изпълнител – Бисер Киров) печели втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“.

Дечо Таралежков е носител на орден „Кирил и Методий“ (първа степен) и на орден „Червено знаме на труда“. Бил е член на Съюза на българските композитори. Отива си на 14 януари 2002 г. в София.

/ДД

/БС/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 14.1.2002 г.; Кой кой е в България. София, 1998, с. 688; https://ubc-bg.com/дечо-таралежков/; http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Дечо%20Таралежков.