Медиите, с които ние работим и над които осъществяваме надзор, могат да имат спокойствието, че ще има предвидимост, прозрачност и законосъобразност от страна на Съвета за електронни медии (СЕМ) в рамките на неговите компетенции. Това каза изпълняващата длъжността председател на регулатора Симона Велева. Днес бе първото заседание на СЕМ, което бе водено от нея на тази позиция.
„Както е широко известно, с д-р Габриела Наплатанова и заедно с колегите взехме нетрадиционното решение да разделим мандата на шест месеца, което обаче даде един добър баланс, добър синхрон и чудесно взаимоотношение между съветниците“, обясни Симона Велева.
По думите ѝ съветниците ще продължат работата по започнатите вече инициативи в сферата на медийната грамотност и доброто взаимодействие с органите за саморегулация. „Ще продължим взаимодействието ни с институциите и най-вече, надявам се, с Министерството на културата, с които вече имахме срещи и ще работим по темите за новия законодателен Акт за свободата на медиите, който още през февруари ще даде своите отражения в промени в медийната среда, както и с ефективното включване на законодателния Акт за цифровите услуги. В този смисъл вярвам, че наистина законодателството през идните месеци ще се подобри и ще работи съветът в тази посока“, каза Велева. Тя допълни още, че заедно с колегите си ще положат усилия да убедят компетентните органи за необходимостта от оптимизиране на бюджета на СЕМ.
В рамките на днешното заседание беше представен и приет доклад от участието на Габриела Наплатанова и Пролет Велкова – членове на регулатора, в 60-та среща на Европейската платформа на регулаторите (ЕПРА). Сред акцентите са били предизвикателствата пред регулацията, свързани с изкуствения интелект (ИИ) и борбата с езика на омразата, разказа Наплатанова.
От гледна точка на преимуществата от навлизането на изкуствения интелект беше отбелязано, че той създава опростяване, прави процесите по-лесни, ускорява, създава постоянно качество, когато се включва в създаването на медийно съдържание, създава подреденост и автоматизация на процесите, посочи тя. Допълни, че ИИ се използва още за комуникация с публиката, анализ и проучвания на пазара, създаване на персонализирано съдържание, мониторинг.
Рисковете и предизвикателствата са свързани с достъпване и наличност на големи бази данни, с които да се извършва машинното обучение, енергийните изисквания, възможността да бъдат манипулирани медийни идентичности, етичните проблеми, проблемите с авторски права по отношение на обучението на модели с изкуствен интелект, обясни Габриела Наплатанова. „Има проблем и с така наречения ефект на изместване, а именно – прекалено голямата употреба на съдържание с изкуствен интелект да доведе до по-малка видимост на съдържание, изготвено по класическия път от журналисти, по качествен начин, със спазване на всички етични стандарти и норми за професията“, посочи тя.
Наплатанова отбеляза още, че сесията на ЕПРА в Кипър се е фокусирала върху изследване на многото роли на регулаторите във връзка със съдържание, включващо реч на омразата. „Част от регулаторите са получили статута на координатори по силата на Акта за цифрови услуги и имат право да докладват и да се занимават с такъв тип съдържание, което има реч на омразата онлайн“, каза тя.
„Изкуственият интелект и речта на омразата са два феномена, които, в крайна сметка, можем да кажем, че в последно време доминират в медийното пространство и освен това са взаимно свързани. Защото знаем, че агентите на речта на омразата, хора, общности и т.н., които я ползват, целят да предизвикат някъде някому болка, страдание, да разкъсват връзки между хора и общности, цели общества, и изкуственият интелект е един много удобен инструмент за тази цел. От друга страна пък самият изкуствен интелект дава възможност този процес да се засилва така, че виждаме как са обвързани тези две теми“, посочи Пролет Велкова по повод срещата на ЕПРА в Кипър.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, предложи медийният регулатор да инициира среща, посветена на изкуствения интелект. По думите ѝ един от рисковете, свързан с ИИ, е роботизираната журналистика да измести живата такава. Според Къдринова акцент в дискусията може да бъде темата за това как такова явление би се отразило на безработицата сред журналистите.
„Смятам, че би било разумно по темата за изкуствения интелект да направим една професионална дискусия, като включим, разбира се, и сектори, с които ние по традиция си сътрудничим, които са с висок принос за киберсигурността и могат да дадат своя поглед, както и творческата индустрия, разбира се. Те също са изложени на прякото въздействие на такъв тип съдържание, създавано чрез изкуствен интелект. И може би да завършим с проект на някакви действителни насоки, които не са непременно твърдо фиксирани, но да насърчат добрите практики в използването на такъв тип съдържание с изкуствен интелект“, отбеляза Габриела Наплатанова.
/АКМ/
news.modal.text
