site.btaНай-новият и модерен цифров планетариум в България ще бъде открит в Астрономическата обсерватория на Шуменското плато

Най-новият цифров планетариум в България, с най-модерната за момента техника в страната, ще бъде открит в Астрономическата обсерватория на Шуменското плато на 1 ноември от 11:00 часа, съобщи директорът на Астрономическия център към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" проф. Драгомир Марчев на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в областния град.

Идеята за планетариума се породи още с откриването на Астрономическата обсерватория на Шуменското плато през 2016 г. Сградата е на едноименния природен парк, а цялата апаратура е на Шуменския университет, добита основно по международни и национални програми и проекти, като висшето учебно заведение в града е осигурило по-малко от пет процента от общата сума за техника. „Екипът, който работи за това да я има обсерваторията и планетариума, се справя с националните проекти, които дават възможност именно за такива уникални обекти, тъй като те не са евтини“, отбеляза проф. Марчев.  

"Много често деца, посещавайки обсерваторията и правейки наблюдения, особено дневни, ме питат дали могат да видят звездите през деня. Има само една звезда, която може да се види през деня – Слънцето. Показваме им го, но не им е достатъчно. Те искат нещо по-затрогващо, нещо по-впечатляващо. Това, което съвременните технологии позволяват е именно планетарната технология, която не е измислена днес, повече от 50 години се строят планетариуми по света. Това е една прожекционна технология, която дава възможност да се симулира звездното небе през деня, разбира се в затъмнено и затворено сферично пространство. Планетариумите са една много сериозна част от популяризацията на астрономическата наука и познание“, каза още проф. Марчев. 

По думите му прожекционната система в планетариума на Шуменското плато е най-модерната сред използваните от останалите планетариуми в страната. „Системата на планетариума включва дигитална проекторна система от четири проектора, два компютъра, специализиран софтуер и необходимия хардуер. DLP технологията на прожектиране на тази система осигурява 3D (4К) изображение, изпълващо цялата площ на купола. Наличието на цялостен 3D инструмент прави системата една от най-модерните в страната до момента. Софтуерът позволява излъчването на съдържание за сферични повърхности върху сферичната екранна повърхност на купола. Системата за възпроизвеждане работи с възможност за максимално добро хардуерно синхронизиран мулти-GPU изход, базиран на професионалната гама графични процесори. Това дава възможност за създаване на пространствени мрежи около триизмерни обекти с цел визуализиране на космически събития, при които пространствената ориентация на обектите е съставляващ фактор. Използва се модел позволяващ запазването на геометричните форми и съотношения на обектите чрез използване на технология за "реално" триизмерно изкривяване. Софтуерът притежава плъгини за над 30 приложения за симулация, както и за интегриране в потребителски софтуер за симулация. Най-общо обзавеждането на купола се състои от амфитеатрално разположени на две височинни коти с 12 ергономични седящи места, позволяващи различни оптимизирани подходи за настаняване на зрителите“, отбеляза проф. Марчев.  

На този етап планетариумът разполага с пет филма, предоставени от фирмата, построила съоръжението. В кооперация с още два планетариума в страната е намерен канал за доставка и адаптиране на филми за планетариума в бъдеще. Финансирането за планетариума е осигурено от проект РАЦИО (Регионален астрономически център за изследвания и образование), част от Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура на България и е направен от българска фирма, предложила най-ниска цена от 110 000 лева за изграждането му, уточни той.

По думите му петте филма, които от 1 ноември могат да се гледат в откритата Астрономическата обсерватория на Шуменското плато, са за проучвания на Космоса от Земята, за Луната, за Слънцето, за Галактиката и Вселената, и за Големия взрив. Филмите ще се излъчват при миниум шестима посетители. Входните такси ще са 15 лв. за възрастни и 10 лв. за ученици, като деца под седем години няма да могат да ги гледат, тъй като не е препоръчително на тази възраст да им се проектират визуализации и то с такова качество, допълни Марчев. 

„За седем години имаме над 20 публикации в международни списания с импакт фактор и ранг, които се ценят от колегите. Това е нашият принос за популяризиране на Шумен и на факта, че в този град се развива професионална астрономия, защото тези 20 публикации вече имат над 100 цитирания. Това е ценно в науката – да се види, че резултатът, който получаваш, се оценява от колегията, не е само удовлетворение за самия изследовател“, каза професорът. 

Нашият малък екип работи по няколко задачи. По едното направление наблюдаваме астероиди, като сме открили няколко. Наблюденията ни водят до уточняване на периода на околоостно въртене на астероидите. Предстои нашата обсерватория да бъде сертифицирана от Института за малки тела в Аризона. Условието е да имаме няколко качествени наблюдения на различни астероиди, като ни остават още две-три такива наблюдения. След като ги осъществим ще получим уникален код на обсерваторията, с който вече ще можем да публикуваме нашите наблюдения директно в централния бюлетин за малки тела в Аризона. По-голямата част от колегите се занимаваме с изследване на променливи звезди. Немалка част от нас се занимават и с променливи звезди, при които се наблюдават избухвания, каза пред репортер на БТА проф. Марчев за научно-изследователската дейност на екипа му. Той припомни, че единствените български градове, на които са кръстени астероиди, са Шумен и Пловдив. 

Драгомир Марчев отбеляза, че достатъчно апаратура е купена по проекти и изрази надежда, че ръководеният от него астрономически екип от няколко човека ще се увеличи, за да могат да се изпълняват повече задачи. "Имаме подновен екип на Астрономическия център. С едно изключение, всички са мои студенти, което показва, че сме успели да запалим искрата или да поддържаме любовта към астрономията в нашите студенти. Имаме една от най-високите оценки за акредитация на докторската ни програма „Астрофизика“, която дава националната агенция – над 9,5, при максимална оценка 10. Почти няма такава оценка извън Софийския университет. Предлагаме и специалност „Астрономия“. Тя е единствената в България като бакалавърска специалност", коментира още той. 

Той припомни, че националната конференция на Съюза на астрономите в България през тази година състоя в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, по повод 25-годишнинината от откриването на Астрономическия център във висшето учебно заведение през 1999 година, за да могат ученици, студенти, жителите и гости на града да наблюдават през телескопите на Центъра слънчевото затъмнение. "Това е едно признание за скромния екип на шуменския астрономически екип на университета и за града, който е сред малкото в страната, бих казал единственият, който извън София развива професионална астрономия. Нито колегите в Пловдив, нито в Благоевград имат обсерватория, каквато имаме ние на Шуменското плато - една от най-модерните в момента", допълни проф. Марчев. 

Повече от тридесет учени от страната присъстваха на откриването на годишната конференция на Съюза на астрономите в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ на 9 май.