Смятам, че нашата неотклонна мисия е да укрепваме редакционната независимост и да насърчаваме създаването на качествено съдържание в медиите. Това каза изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Габриела Наплатанова по време на заседание на регулатора днес.
Тя направи обобщение на приоритетите и дейностите на СЕМ през последните шест месеца – периодът, в който тя изпълнява длъжността председател на съвета. От 28 октомври на тази позиция ще е Симона Велева.
„Приоритетите и дейностите на Съвета за електронни медии в последните шест месеца бяха свързани с обезпечаване на мониторинга на СЕМ за спазване на изборното законодателство в две предизборни кампании, избор на генерален директор на Българското национално радио, осъществяване на дейности в подкрепа на медийната грамотност и противодействие на дезинформацията в медиите“, каза Наплатанова.
Тя обясни, че предстои СЕМ да проведе проучване относно обществената мисия на Българската национална телевизия и Българското национално радио и нагласите на аудиторията към съдържанието, което те трябва да предоставят.
Относно избора на Милен Митев за втори мандат като генерален директор на Българското национално радио (БНР) изпълняващата длъжността председател на СЕМ посочи, че съветниците са осигурили стабилност за общественото радио за укрепване и развитие на аудиторията както в линейното ефирно разпространение, така и в дигиталните платформи. „Изборът за генерален директор на БНР се случи на прага на отбелязването на 90 години от създаването на радиото и в ключов етап от развитието на обществените медии в Европа, когато дигиталната трансформация става приоритет, за да се достигне до младежката аудитория и да се отговори на нейните променени навици за консумация на медийно съдържание“, отбеляза тя.
Габриела Наплатанова каза още, че през последните два месеца се е наложило СЕМ да излиза с позиции в защита на две журналистки. „Първата беше напомняне да се спазват правилата за етична комуникация в електронните медии при изяви на политици и срещу използването на език на омразата и обидно отношение към журналисти. А другата беше свързана с форма на кибертормоз с фалшиви изображения към водещ журналист с цел дискредитиране и уронване на професионалната репутация“, обясни тя. Допълни, че темата за дезинформацията, използването на дълбоки фалшификати, за изработване на фалшиви новини, дезинформационни кампании или онлайн измами е централна.
„Напредъкът на технологиите и предстоящото въвеждане на регулацията, свързана с изкуствения интелект и неговото приложение в медийното поле, беше разисквана както на пленарните заседания на Европейската платформа на медийните регулатори (ЕПРА), така и в конференцията на Европейския съвет за радио и телевизия в София. На всички събития, засягащи медийната регулация, в последната година активно се обсъждаха ролята на европейския акт за свободата на медиите в укрепването на обществените медии от външни политически и икономически влияния“, каза Наплатанова. Българският ъгъл към прилагането на европейския акт за свобода на медиите, който влиза официално в действие от август 2025 г., беше обсъден на кръгла маса в Съвета за електронни медии през юли, добави тя.
По думите ѝ СЕМ работи активно с европейските регулатори по темата за дезинформацията. „Неслучайно бяха проведени над 10 мониторинга на медиите по темата за войната на Русия срещу Украйна. Фокусираните наблюдения на СЕМ по темата за войната на Русия срещу Украйна бяха представени от мен като изпълняващ длъжността председател на 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция в Одеса, Украйна“, каза Габриела Наплатанова. Тя разказа, че във вътрешен план СЕМ е осъществил още осем фокусирани наблюдения. Сред темите им са били въвеждането на еврото в България, образът на бежанците, мигрантите и чуждите граждани в медийните услуги, инцидентът с взривените складове с пиротехника край Елин Пелин, изборът и интронизацията на новия български патриарх, риалити предаването „Островът на стоте гривни“. Осъществен е мониторинг на реклами за храни и напитки, както и фокусиране наблюдение на медийни услуги за спазване на разпоредбите на чл. 89 и чл. 90 от Закона за радиото и телевизията, каза Наплатанова.
„Следва да се подчертае, че експертите на СЕМ продължават да получават ниски възнаграждения и е необходимо съветът да получи адекватно финансиране, за да се справи и с новите задачи, които произтичат от Акта за цифрови услуги и от Акта за свобода на медиите“, отбеляза изпълняващата длъжността председател на медийния регулатор.
В рамките на днешното заседание бе решено да се осъществи фокусирано наблюдение на медийни услуги във връзка с отразяване на войната в Близкия изток. Предложението бе дадено от Къдринка Къдринова – член на СЕМ.
Периодът на фокусираното наблюдение ще обхване периода от 16 септември до 14 октомври 2024 г., а медиите за наблюдение ще са БНР – програма „Хоризонт“, БНТ1, Би Ти Ви, „Нова телевизия“, „България он еър“, „Дарик радио България“.
Темата е дали в българските електронни медии е отразена пълноценно и с предоставяне на необходимия контекст ескалацията на войната в Близкия изток, с фокус върху обстановката в Израел, ивицата Газа, Ливан, Иран, както и реакцията на държавите от Европейския съюз, обясни Къдринова.
/АКМ/
news.modal.text
