site.btaЕдна десета от респондентите на сондаж на „Галъп интернешънъл болкан“ признават, че биха приели да гласуват срещу стимул или принуда

Запитани директно дали биха или не биха приели да гласуват срещу заплащане, друг стимул или принуда седмици преди вота, една десета от респондентите на сондаж на „Галъп интернешънъл болкан“ признават, 78% отричат, а още над една десета - 12 %, заявяват, че не могат да преценят. Социолозите отбелязват, че данните са декларативни и искреността им би могла да се постави под въпрос, но дават основание за анализ върху дълбочината на проблема, се посочва в съобщението от „Галъп интернешънъл болкан“.

Изследването е проведено между 28 септември и 6 октомври 2024 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети по поръчка на БНТ. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

Една десета, признаващи открито, че биха приели да гласуват при подобни условия, се равнява приблизително на над 500 хиляди при имащи право на глас в страната, посочват социолозите. Те добавят, че може само да се спекулира за дела на прикрилите истината в отговорите си и какво седи зад 12-те на сто от респондентите отговорили „не знам“. По думите им - особено притеснителни данни в условията на намаляваща избирателна активност.

Темата с купуване на гласове, контролиран вот и тяхното предотвратяване по традиция става актуална преди избори, отбелязват от „Галъп интернешънъл болкан“. Тя обаче, коментират социолозите, навлезе с особена острота в политическия и обществен дебат преди седмите поред предсрочни парламентарни избори. Журналистически репортажи, акции на МВР и политически разкрития дават яснота за дълбочината на проблема, придобиващ все по-решаващо значение при намаляваща избирателна активност в страната. В тези условия общественото доверие към политическите партии в страната се подкопава все повече, а под въпрос би могло да се постави и доверието в самите избори, добавят експертите.

Разликите в отговорите на респондентите, които са заявили, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, и всички запитани, не са значителни, отчитат от „Галъп интернешънъл болкан“. Сред твърдо решилите да гласуват намалява делът на отговорите „не знам“, но расте, както категоричното отричане, така и декларативното признание. Сред твърдо решилите да гласуват делът на отговорите „да, бих“ е 12%, което при очаквана активност, например от около 2 млн. души се равнява условно на около 240 хиляди души. Истината обаче вероятно е в дори по-високи числа, коментират социолозите.

Социолозите посочват, че сред обществените групи, които са в най-голям риск от това да изпаднат в ситуация вотът им да бъде купен, контролиран или стимулиран по друг начин, закономерно са тези с по-ниско образование, респондентите с ниски доходи, живеещите в малките градове и населени места, незаетите. Утвърдителните отговори сред запитаните с основно и по-ниско образование достигат до притеснителните 25 на сто, посочват от агенцията. Още по-значим е делът на отговори „да“ сред определящите се като роми, показва сондажът.

Изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“ през 2019 г., лятото на 2024 г. и сега показват, че нагласите по този въпрос са устойчиви и не се менят с промяна на политическата обстановка, отбелязват социолозите.

Експертите добавят, че на този фон нагласите към честността на изборите са предимно негативни. Запитани дали мислят, че предстоящите избори за Народно събрание ще бъдат свободни и честни, 62% от респондентите отговарят отрицателно, 18 на сто са оптимисти, а още 20% не могат да преценят. Картината изглежда пиково тревожна на фона на изследователската практика в последното десетилетие, коментират от „Галъп интернешънъл болкан“.

Очаквано електоратите на партиите, които имат по-голям шанс да съставят управление и да заемат водещи позиции в НС след изборите, са по-позитивно настроени към честността на процедурата по избор, но дори и сред тези електорати делът на оптимизъм не надвишава този на песимистите, посочват експертите. От агенцията добавят, че така данните говорят за влошаване на доверието не само в политическите партии, а в изборните правила, по които функционира политическата ни система.

Сравнение на нагласите на всички запитани спрямо тези, които са заявили твърдо намерението си да гласуват, показва малко по-смекчен песимизъм сред гласуващите. И все пак над половината от тях - 54% също са на мнение, че вотът по-скоро няма да бъде свободен и справедлив, посочват социолозите.

От „Галъп интернешънъл болкан“ добавят, че тези, които ще се включат в процедурите по избор, едва ли биха го направили, ако очакват „играта да е нагласена“. Всеки вярва в своята честност, но сякаш расте общото недоверие, че всички играят една и съща игра или поне спазват едни и същи правила, коментират експертите.