site.btaМного малък процент от получилите инсулт успяват да се ресоциализират, показват междинни резултати от проучване на пациентска организация

Около една трета от пациентите, получили инсулт, успяват да се ресоциализират, показват междинни резултати от проучването „Идентификация на непосрещнати потребности на преживели инсулт и/или диагностицирани с афазия на територията на Столична община“. Данните бяха представени пред журналисти от д-р Георги Георгиев от Асоциацията по инсулт и афазия. Проучването се извършва от асоциацията сред 370 пациенти в София и в страната, в периода септември – октомври 2024 г. Допитването е извършено по програма „Европа“ на Столична община.

Годишно в България се регистрират близо 50 хиляди случая на инсулт, но няма данни колко от пациентите са засегнати от афазия, каза д-р Георги Георгиев от асоциацията. В света данните показват, че засегнатите от афазия в резултат на инсулт са 25-30%, каза още той.  В страната ни афазията у пациентите се констатира, но няма клинична пътека или някакъв механизъм за лечение, каза още д-р Георгиев. По думите му пациентите и близките им дори не знаят кой специалист би могъл да помогне. В страната ни липсват и данни за това какво се случва с пациента, преживял инсулт, след изписването му от болницата, добави той.

От изследваните лица в страната само 35% са успели сами да попълнят анкетните карти, което ни показва, че много малък процент от пациентите успяват да се ресоциализират след инсулт, посочи още той. В София данните показват, че 59% от получилите инсулт попълват сами анкетите. По думите му засега може да се каже, че това вероятно се дължи на по-развитото лечение на инсулти, както и на повечето възможности за адекватна бърза медицинска помощ.

В София 23% от случаите на инсулт са придружени от афазия. В страната 10% са се самоопределили като имащи афазия, но други 65% декларират, че често и във висока степен имат затруднен говор, което е сигурна индикация, че имат афазия, добави той. Данните показват, че пет процента от анкетираните нямат информация какво е афазия.

Средната възраст на населението в България е 45 години, а за нас това е притеснително, тъй като инсултът в тази възраст е много активен, каза още д-р Георгиев.

От асоциацията си поставят за цел да разработят инструмент за изследване на непосрещнатите потребности, който да може да генерира политики в страната, събиране и анализ на данни, осигуряване на първична диагностика на потребността от речева терапия, психологическа групова подкрепа, подкрепа за семействата и за болногледачите и др.  

Хората с афазия са по-податливи към депресия. Рехабилитационният процес след инсулт е свързан и с физическа болка, а за да бъде преодоляна тя, хората трябва да са мотивирани, допълни д-р Георгиев. По думите му, за да са мотивирани пациентите, трябва да вярват в резултата от рехабилитацията, да бъдат подкрепяни, включително и близките им. Има семейства, в които има двама души, получили инсулт, а за тях социалната тежест е брутална, каза още той.

Предстоят информационни дни за превенцията на инсулта, за рисковите фактори, за справяне след инсулт, които ще бъдат в столичните квартали „Лозенец“, „Младост“ и „Люлин“.

Инж. Дорина Добрева, председател на асоциацията, припомни за първите симптоми на инсулт, които ако се разпознаят, могат да спасят нечий живот – увисване на единия ъгъл на устата, невъзможност за изричане на просто изречение, слабост в едната или в двете ръце. Инсултът е предотвратим и лечим, каза още тя. Създали сме инфо бот в платформата вайбър, който би могъл да даде напътствия как да се подходи към пациент, получил инсулт и последващите действия, които да се предприемат, добави Добрева.