Ученето извън училище има предимства и трябва да намерим подходящото решение то да бъде направено и да бъдем двигател за неговото насърчаване. Това каза д-р Мадлена Бояджиева, която е кмет на община Тетевен и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), по време на следобедните пленарни сесии на Годишната среща на местните власти в курорта „Албена“.
Бояджиева очерта основни проблеми в разделението на училищата и културните институти. Тя посочи, че общините имат виждане ученето да бъде изведено от учебното заведение, както и че децата могат да бъдат научени да се справят в актуални житейски ситуации.
„Образованието е сферата, която винаги е на челно място при финансирането на общинските дейности. Държавата направи така, че да привлече повече млади хора към професията учител, да изгради привлекателна учебна среда“, каза още Мадлена Бояджиева. Тя допълни, че данните показват, че българските ученици учат най-малко в сравнение с връстниците си в другите държави, наизустяват информацията, а не придобиват умения.
„При едно проучване се доказа, че едни от най-големите тревоги на младите хора са тези за тяхната бъдеща реализация“, допълни Бояджиева. По думите й тези проблеми не са от компетенциите на общините, но трябва да се види как могат да помогнат и те.
„Трябва да извадим децата от класните стаи, да им покажем реалните измерения на това, което са научили и да ги доближим до житейските предизвикателства, пред които ще се изправят после“, каза още Бояджиева. Посочи още, че има финансиране на музеи, на културни институти и читалища, има доста активни институти, които са с добри резултати в работата си, но има и доста неща, които остават на заден план. „Музеите разработват различни образователни програми, които не се познават пълноценно от училищата, няма комуникация между двете институции. Общините организират редица културни мероприятия, които не се посещават от учениците. И тук виждаме скъсаната връзка между тях“, каза още тя.
Бояджиева посочи също, че през 2020 година Министерството на образованието и науката (МОН) включи в националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ два нови модула - „Библиотеките като образователна среда“ и „Културните институти като образователна среда“. „Училищата можеха да кандидатстват по тези програми. Въпреки че бюджетът беше скромен – 600 хиляди лева, голяма част от него остана неусвоен. По модула за библиотеките, бюджетът беше изцяло усвоен, но беше използван за обновяване на училищните библиотеки“, каза Бояджиева, която направи два извода. Първият е, че образователната система продължава да се капсулира. „Явен е стремежът всички дейности да се извършват в училището, за което да се осигурява съответната материална база“, допълни тя и посочи вторият извод. Според нея липсва инициативност от страна на учителите и културните дейци. „От страна на учителите е разбираемо, тъй като те получават средства и от други проекти. Културните институции обаче нямат инициативност“, каза тя.
НОСРБ ще изиска от МОН възстановяване на тези два модула и ще иска изнесени часове, които да се провеждат в културните институти. „Така ще вменим задължения на учителите и директорите , за да предоставим обучението извън учебната среда. Трябва и общините да вземат мерки и да повишим активността на културните институции и да бъдем посредници. Има бъдеще и трябва да бъдем двигател за неговото насърчаване“, каза още Бояджиева.
Годишната среща на местните власти започна вчера. БТА е медиен партньор на форума.
/ТНП/
news.modal.text
