site.btaЗа народните песни за герои като Гоце Делчев или как фолклорната музика не познава граници, разказват доц. Петьо Кръстев и Теди Еротеева

За народните песни за герои като Гоце Делчев или как фолклорната музика не познава граници, разказаха за БТА доц. Петьо Кръстев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и народната певица Теди Еротеева. Пример за общуването между музиканти от различни страни на Балканите е народната песен „Гоце ми отиде в Солуна града“. 

Доц. Кръстев разказа за песен, която през 60-те години на миналия век се е пяла от преселниците от Кукуш, живеещи в Благоевград. Тези общности са били доста сплотени и затворени и са правили вечеринки, посветени на кукушките традиции. Има документален запис на една от вечеринките, на която е изпълнена песен за Гоце Делчев с много интересна и красива мелодия, посочи той. 

Кукушката песен се казва „Защо бре, Гоце, чашка не допиваш“. Документалният запис, който аз съм чувал, е от 60-те години от читалището в Благоевград. Жената, която пее песента, тогава е била доста възрастна, някъде на 80 години, посочи доц. Кръстев. Той отбеляза, че подобен песенен сюжет, но с различна мелодия има и в Република Северна Македония – „Гоце ми отиде в Солуна града“. 

Народната певица Теди Еротеева сподели, че е чула тази песен преди години в изпълнение на певческа група, а по-късно и в изпълнение на Васка Илиева – певица от Република Северна Македония, и също решила да я изпее. Много ми хареса тази песен, аз я доразвих като гласове, записах я с автентичния текст, с който я чух от Васка Илиева, разказа младата певица. Щастлива съм, че след мен още изпълнители като Анета Мицевска от група „Молика“ в Република Северна Македония също я направиха, и още хора подеха и почнаха да я пеят, допълни Еротеева. 

Сега има едно ново течение в Република Северна Македония (РСМ) текстовете малко да се доизменят, за да се отличат от първоначалния вариант. Затова в по-съвременни варианти на песента може да се чуят някои думи, които не са така, както съм ги изпяла, обясни тя. 

Теди Еротеева разказа, че песента „Гоце ми отиде в Солуна града“ е популярна и в Северна Македония. И в Кукуш, днешна Северна Гърция, я пеят и я знаят. Ходила съм на участия там и винаги, когато пея тази песен, хората много ѝ се радват и я знаят. Те всички песни за Гоце Делчев знаят, допълни тя.  

Певицата каза още, че в репертоара си има и песни за Яне Сандански, за Георги Казепов. Занимавам се от много малка с фолклор и като призвание и страст съм набелязала да възпявам делото на хайдутите, воеводите, комитите, на всички онези борци за свободата ни днес и по този начин да е живо и тяхното дело, допълни тя.

Със сигурност фолклорът не познава граници, смята Теди Еротеева. Винаги съм казвала, че аз правя изкуство, а не политика. Работя с много композитори от Република Северна Македония. Сашко Велков е един страхотен композитор и акордеонист от РСМ, с когото работим от дълги години, посочи тя.

Доц. Петьо Кръстев също е на мнение, че битуването на народните песни не се определя от държавните граници. По думите му движението на музикални теми, мотиви и песенни сюжети се ръководи от желанието на хората, от това, че те харесват дадена мелодия или сюжет и искат да ги изпълняват.

Песни за Гоце Делчев се пеят не само в България, пеят се и на различни места на Балканите. В Република Северна Македония също има песни за Гоце Делчев. Това, което аз лично смятам, е, че хората много харесват тези песни и не само песните за Гоце Делчев, всички комитски песни, отбеляза той. Според Кръстев песните са форма на народната любов към героите, които по някакъв начин са жертвали живота си в името на свободата. 

Музиката няма нищо общо с границите, категоричен е специалистът по фолклор. Тези песни, когато са създавани или когато са се пели в първоначалния си вариант, реално границите не са съществували в съвременния им вид. На един по-късен етап историческото наследство става повод за дебати, дискусии и политически интерпретации, коментира той.

Общо взето песните за Гоце Делчев възникват в началото на ХХ век, 20-30-те години, има и такива, които са по-късни, посочи Кръстев.

Гоце Делчев е символ на революционното дело и естествено в Югозападна България и на цялата българска територия има песни, посветени на него, обясни той. Пример за това са следните образци: „Църна се чума зададе“ в изпълнение на знаменитата народна певица от близкото минало Любка Рондова; „Поле широко, кой че по тебе да се шета, като го нема Делчев войвода“ е част от репертоара на мъжките фолклорни групи от Банско. Други такива песни са „Слезнал ми Делчев“ и „Песен за Гоце Делчев“ от репертоара на Ансамбъл „Пирин“ от близкото минало. Изпълнявани са от популярните певци Илия Аргиров и Таня Костова, посочи експертът. 

Има много революционни песни, които са свързани не само с живота на Гоце Делчев като герой, но и с други войводи, отбеляза доц. Петьо Кръстев. Съдържанието на някои песни за Гоце Делчев преекспонира сюжети, които знаем от разказите на Вазов за подвизите на Левски, коментира той. Една от песните – „Абер ми дойде“, разказва как Гоце Делчев отива в Солун. Солунчани правят бесилка, за да го обесят, защото турците го гонят, но той се престорва, както се пее в песента, на „църно кюмюрджийче“. 

Съществуват много фолклорни песни, посветени на комити и войводи. Такава е например „Песен за Марко Лерински“ – българският офицер от Сливен Георги Иванов, наречен от народа Марко Лерински. Неговите подвизи са описани в знаменитата поредица на Димитър Талев, посветена на освободителните борби. Петьо Кръстев отбеляза и песните за Георги Сугарев и Христо Чернопеев от с. Дерманци, Луковитско.

Има революционери, за които фолклорните истории разказват, че са били много добри музиканти. Такъв например е бил войводата Аргир Манасиев и, ако са живели в условията на мир, може би са щели да посветят живота си на музиката, смята още специалистът.