site.btaБългарите са свикнали с чувството за саморазруха и трудно вземат мерки срещу синдрома на професионалното прегаряне, смята експерт

Българите са свикнали с чувството за саморазруха и трудно вземат мерки срещу синдрома на професионалното изчерпване, каза за БТА Николета Йончева, доктор по логопедия и специална педагогика. Тя ще бъде лектор на практическо обучение по превенция на бърнаут, което ще се проведе днес в център „Карин дом“ във Варна. В него ще бъдат включени учители, социални работници, специални педагози, хора, които работят с деца от най-ранна възраст. Обучението е осигурено по линия на международен проект по програмата „Еразъм плюс“, в който участват 10 организации от 8 държави. Йончева уточни, че в рамките на проекта са подготвени екипи от обучители по превенция на бърнаут, като от „Карин дом“ те са четирима. Това ще даде възможност на центъра да разпространява периодично своя опит. По проекта ще бъде направена и платформа, на която ще бъдат представени техники за справяне със стреса, с които може да се запознае всеки, който има личен или професионален интерес.

Учител, социален работник и специален педагог са само част от професиите, в които работещите са застрашени от професионално прегаряне, обясни Йончева. По думите й бърнаут грози и лекари, банкови служители, всички, които ежедневно работят и общуват с хора и са „облъчвани“ от техните емоции. Според Йончева всеки сам може да прецени, че е на ръба да „избухне“ и е нужно да вземе мерки. По думите й този синдром обаче има и чисто физически проявления – безсъние, непрекъсната умора, дискомфорт, или пък непрекъсната сънливост.

Като всяко заболяване и бърнаутът си има стадии на развитие, допълни експертът. Според нея последната фаза е чисто депресивна, когато човекът не иска да вижда и да общува с никого, дори с най-близките си. Ако не бъдат взети мерки навреме, не винаги е достатъчно потърпевшият да се срещне с психолог, посочи Йончева. По думите й в такива случаи вече има нужда от намесата на психотерапевти и психиатри. Експертът допълни, че това е и една от причините в други държави бърнаутът да е изведен като болестно състояние и да се дават болнични дни за него.

На въпрос доколко в такива ситуации помага вечерното питие или разговор с приятели, Йончева посочи, че и двете неща са от полза, тъй като нервната система се отпуска. Приказките с приятели обаче е нож с две остриета, защото така натоварваме тях, а и ако не работят в същата сфера, не могат да припознаят проблемите и усещанията, коментира специалистът. Споделянето всъщност е много важно, защото ако изобщо не говориш, тогава започва т.нар. соматизиране, което означава непрекъснато разболяване, допълни Йончева. И подчерта, че намирането на отдушник е от изключително значение, както и намирането на собствени вътрешни механизми.

Първото и най-важно нещо за тези, които работят с хора, е да знаят, че никой не идва при тях с лично отношение, допълни експертът. По думите й дори и някой да се държи агресивно, е много важно работещият да знае как да подходи, да предразположи човека насреща си, а не също да се разкрещи. Важно е и това всеки да си изгради умение, когато свърши работният ден или дойде обедната почивка, да се отпуска, да оставя професионалното настрани, допълни Йончева. Според нея за това има лесни механизми и упражнения, които бързо се усвояват.

Няма хора, които са застраховани срещу бърнаут, подчерта Йончева. И допълни, че това състояние е рисково и за цялото семейство, тъй като когато работата се носи вкъщи, това засяга всички. И тинейджърите прегарят, каза още експертът. Причината е, че в тази възраст те са много емоционални, а изискванията към тях се покачват непрекъснато. „Прегарянето“ не е свързано само с възрастта или с работата, посочи Йончева и уточни, че това може да се случи в домашни условия, ако човекът е отдаден на всички останали, но не се грижи за себе си. „Аз почти не познавам българин, който да казва примерно четох книга, почивах си, или излязох със семейството си“, посочи експертът. И допълни, че няма значение какви са разликите между мъжете и жените в емоционален план, и двата пола са застрашени от прегаряне.

Все още у нас няма официални данни каква част от активното население попада в ситуация на бърнаут, допълни Йончева. По думите й вече се правят такива изследвания, но по-скоро се отчита ниво на стрес. Експертът уточни, че по последни данни близо половината от европейските учители са в непрекъснат стрес. Това понякога води до невъзможност човекът да си свърши работата, но в други случаи може да се стигне и до прояви на агресия – било към децата, с които работи, или в семейството, обясни Йончева. И каза, че ако се направи такова изследване в социалната сфера, вероятно процентът на стресираните ще е много по-голям.

Фактор за напрежение са и електронните устройства, посочи още експертът. По думите й те влияят в две направления. Някои хора „бягат“ в телефона и прекарват така много време, защото не могат да се справят, обясни Йончева. По думите й другият риск е, че човек се стресира допълнително, защото в реалността не може да въздейства на случващото се така, както във виртуалното пространство. Необходимо е и поставянето на лични и професионални граници, защото звъненето в извънработно време по работа също е стресиращо, допълни експертът. Според нея е задължително всеки да се научи да казва „не“. Трудно се отказва на висшестоящ, на приятел, на близък, на колега, но така границите се размиват и човек няма време за себе си, за семейството и децата си, подчерта Йончева и допълни, че човек се учи да отказва докато е жив.