site.btaДва вековни дъба са богатство за омуртагското село Величка

Два вековни дъба са природно богатство за омуртагското село Величка. Няма жител на населеното място, който да не знае за тях и да няма близък или по-далачен спомен, свързан с дърветата. 

Данни за двата вековни дъба има и в регистъра на Изпълнителната агенция по околната среда. Те са от вида Quercus spp. Дърветата са гордост за местното население, което през годините се грижи за тях, опазвайки ги. Още през 1990 г. са оградени и са им поставени табели, които указват ориентировъчната възраст на растенията, след посещение на експерти от РИОСВ – Шумен, разказа пред репортер на БТА Шукри Ахмед – бивш кмет на Величка. 

Едното дърво се намира почти в центъра на селото, на кръстовище пред джамията, съградена през 1683 година. Ахмед си спомня, че в неговото детство, край дървото са се събирали деца и възрастни в дните на големите мюсюлмански празници Рамазан Байрам и Курбан Байрам. Връзвана е люлка и малките са играели тук. До дървото има два кладенеца, водата от които е годна за пиене. Другият дъб е в долния край на Величка по пътя за съседното село Менгишево, до местното езерце.

Според данни от регистъра на Изпълнителната агенция по околната среда дъбът в центъра на селото е на възраст над 550 години. Височината му е 22 метра, а обиколката 5,30 метра. Другият, по официални данни, е на 500 г., висок 18 метра и с обиколка 4,95 метра. 

Местните хора, освен с двата вековни дъба, се гордеят и с многото кладенци в околността – около 26. В тези водоизточници, въпреки сушавите години напоследък, все още има вода. 

Село Величка, по думите на 66-годишния Шукри Ахмед, се е наричало Вели бей кьой и е възникнало край и заради вода. В миналото овчар на име Вели открива вода в землището на селото и построява чешма, така се разраства и населеното място. 

И днешното население се отнася с грижа към чешмите и кладенците. Ахмед разказва, че в миналото овчарите (тук са се отглеждали стада овце, крави и биволици) винаги носели нож в себе си и когато откриели вода, издълбавали мястото и се образувало ручейче с идеята да има място за водопой на животните. От водата пият и хората, връщайки се и отивайки на полето, тъй като основният поминък тук е бил земеделието. Постепенно се изграждат чешми „за себап“ (добро дело, благодеяние). 

Въпреки че дните им преминават в усилен труд на къра, в миналото хората на Величка имат отношение и към образованието на децата си. С всеобщи усилия те съграждат ново училище. Ахмед си спомня как родителите му са участвали в градежа, като всеки месец са полагали по пет трудодни. Така е изградена и детската градина. Тези две институции, през които са преминали поколения, днес са закрити. Малкото ученици от селото учат в съседното Врани кон.

Двата вековни дъба от Величка са част от общо 29-те защитени вековни дървета, съгласно Закона за биологичното разнообразие, които растат на територията на област Търговище.