site.btaМладите хора трябва да са ангажирани с темата за енергийния преход и бъдещите решения на институциите и бизнеса, смятат ученици и експерти

Младите хора трябва да са ангажирани с енергийния преход и да са наясно с бъдещите решения на бизнеса и институциите. Това мнение изказаха пред БТА младежи и експерти, част от проекта PLAY JET, който се осъществява съвместно от "WWF България" и Junio Achievement България. Ученици от общини от въглищни региони  влязоха в различни роли – на управляващи на местно и национално ниво, бизнесмени и синдикати, за да разберат по-добре  темата и да разберат гледните точки на засегнатите страни. Целта бе младите хора да търсят екологични, икономически изгодни и социално адекватни алтернативи за своите родни райони. Събитието се състоя в София в сградата на Представителството на Европейската комисия в България. Симулацията бе последвано от дискусия.

Считам, че младежите в България живеят по-екосъобразно и разбират нуждата от чиста природа, каза за БТА дванадесетокласничката Ивайла Димова от Кюстендил. Затова и темата за зелената енергия ми е интересна, посочи тя. При симулацията аз бях в ролята представител на бизнеса за възобновяема енергия. Затварянето на мините е част от процеса за по-устойчив начин на живот, по-чиста природа, по-чист въздух – са част от аргументите, с които ученичката е защитила ролята си на предприемач. Симулацията ми помогна да се запозная по-подробно с темата, каза тя.

Според Гуидо Галени, който е 11 клас и също учи в Кюстендил, младежите не разбират съвсем темата за опазването на околната среда. С участието си в днешната симулация и в миналогодишната инициатива Panda Lab на WWF-България младежът е научил повече полезни неща, които споделя със своите приятели и роднини. Вече рециклираме у дома, използваме само стъклени чаши вместо картонени, посочи Галени. Симулацията беше ползотворна и интересна, аз бях в ролята на миньор и се опитах да разбера притесненията на тази група. По думите му миньорите са против прехода, защото пазят работата и прехраната си. Трябва да се търси вариант, в който миньорите да бъдат пренасочени към друго професионално развитие, смята ученикът.  

Симулацията е част от поредица дейности, с които ангажираме младежите с цел да развием техните познания за климатичните промени, възобновяемата енергия и зеленото предприемачество, каза за БТА Вера Петканчин от Junior Achievement. Искаме да чуем техните идеи за природосъобразен бизнес, например, посочи тя. Младите хора трябва да получават информация, основана на факти, като развиват критично мислене по такива теми, коментира още експертът.

В рамките на програмата PLAY JET заведохме участници в ТЕЦ „Бобовдол“ със съдействието на ръководството на самото предприятие. Младежите имаха възможност да видят отвътре мястото и да коментират дали в този си вид то може да съществува, коментира Петканчин. Кюстендил и Перник са двете области, в които работят фокусирано с младежите, отбеляза също тя.  

Младежите са ключов фактор за бъдещото развитие на въглищните региони, в които живеят. Те са бъдещата работна ръка, хората, които ще взимат решения в бъдеще, заяви Лилия Аракчиева от „WWF- България“. Младежите, част от инициативата, ще могат да станат предприемачи, които със своите зелени идеи да помагат за развитието на тези места. Териториалните планове за развитие на въглищните региони също са били във фокуса на инициативата.

Ролята на Европейската комисия по отношение на зеления преход бяха сред темите, обсъдени на кръглата маса днес.

Много често в България политиките по декарбонизация се свързват най-вече с решения на европейско ниво, коментира Нено Ненов, икономически съветник към Представителството на Европейската комисия в България. Европейските институции искат да съдействат за прехода, отбеляза той. Трябва да се говори за хората, които пряко и косвено са засегнати от процеса, обясни също експертът. Най-важен е Фондът за справедлив преход, а България има на разположение 1,2 млрд. евро за следващите години, посочи Ненов. Вече част от процедурите вървят, добави той.