site.btaПриблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, показва изследване на "Тренд"

Приблизително половината от българските младежи (45%) се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Това показва изследване на тема „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи“, проведено от изследователски център „Тренд“. Данните бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Проучването е представително за младите хора на възраст 15-29 години, проведено е от 9 до 16 септември т.г. сред 800 души по метода пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“, по поръчка на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.   

Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментира Евелина Славкова от „Тренд“. Тя отбеляза, че във възрастовата категория 15-19 години все още не се замислят много, но след 25-годишна възраст драматично голям процент от младите хора посочват, че финансовите проблеми са основното нещо, от което се притесняват. Няма такава тревожност за финансови проблеми в другите държави, каквато виждаме в България, коментира Славкова.   

Липсата на стабилни лични взаимоотношения е друг страх, свързан с бъдещето, който посочват 20% от младежите, участвали в проучването. Младите хора в столицата са много по-тревожни, че не могат да създадат стабилни лични взаимоотношения в сравнение с хората в малките градове и селата, посочи Славкова.  

В момента българските младежи най-много се страхуват да не се справят в училище и на работното място (27%), притесняват се за здравето си и от болести (26%) и да не разочароват семейството си (22%). Страх от отхвърляне и изолация от приятелите посочват 15% от младите хора, сочи проучването.

Евелина Славкова отбеляза, че младите хора разчитат на семейството. В България приятелите са изключително важна ценност, коментира още тя. При психологически трудности 58% от младежите отговарят, че търсят подкрепа в семейството, а 47% процента – при приятелите, показва изследването на „Тренд“.  

Според данните, 25% от младите хора посочват, че се са се сблъсквали с физическа агресия, като този отговор дават по-често мъже, 21% – с агресия в интернет, 10% - с форма на домашно насилие, а 3% - със сексуален тормоз.

Евелина Славкова коментира, че 15% са хазартно зависими, те играят хазарт, особено в малките населени места, надявайки се на бърза печалба. 

На въпрос какви форми на зависимости сте имали или имате, 37%  от младите хора отговарят - алкохол, 24% - тютюнопушене/цигари, 15% - хранителни разстройства, 15%  - хазарт/залози, 7% - трева, 4% - наркотици, 3% - хапчета, упойващи вещества, по 1% - стероиди и балони, показва проучването. Славкова отбеляза разделянето на марихуана от наркотици и възприемането на марихуаната като по-лека форма за забавление.

Тя посочи, че проблемите се решават в семейството и приятелите, което не означава, че решението е адекватно и доведено до край. По думите ѝ все още има стигма по отношение на това да ходиш на психолог и само 2% търсят специализирана подкрепа. 

Според данните от изследването, 62% от младите хора посочват, че са оптимисти, 27% -  песимисти, и 11% не могат да преценят. Младите хора са по-оптимистично настроени за живота, особен акцент е във възрастовата категория 15-19 години, посочи Евелина Славкова. 

Данните показват, че всъщност българският младеж е голям оптимист, той не се чувства стресиран, но всичко това придобива различен вид и форма след сблъскването му с реалността при влизането на трудовия пазар около 25-та му година, коментира Калина Крумова, председател на Сдружение “Мрежа за развитие на личността и талантите”. Тя отбеляза, че 80% от младите хора не познават институциите в страната, които трябва да им помогнат. 

Според проучването 49% процента от младите хора посочват, че са необходими повече програми за психологическа подкрепа в училища и университети, а 40% искат строги мерки срещу онлайн тормоза и насилието.  

Психологът д-р Пламен Димитров коментира, че младите хора са системно неглижирани. България има нужда от цялостна програма за психично здраве, смята той.