site.btaОБНОВЕНА СЕМ прие отчета на генералния директор на БНТ за периода от януари до юли тази година

Съветът за електронни медии (СЕМ) прие на свое заседание днес отчета на генералния директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков за периода от януари до юли тази година. 

„За“ гласуваха изпълняващата длъжността председател на медийния регулатор Габриела Наплатанова и членовете на съвета Галина Георгиева и Къдринка Къдринова. „Против“ бяха Пролет Велкова и Симона Велева – членове на СЕМ.

„За мен има един голям недостатък и това е, че от обществените медии, както знаем, се очаква много по-смело и по-категорично да пазят обществения интерес“, каза Пролет Велкова. По думите ѝ обществените медии трябва ясно да показват на обществото какви са заплахите за демокрацията и кои са носителите на тези заплахи. „Според мен не успяхме през екрана на БНТ да научим кои са корумпираните политици, кои са забърканите в корупционни схеми представители на съдебната власт, на прокуратурата“, отбеляза Велкова. Тя допълни, че друго основание за това да не подкрепи отчета е фактът, че „генералният директор е начело на телевизията повече от две години след изтичане на мандата му“.

Къдринка Къдринова коментира, че предаването „Светът и ние“ е „уникален формат за БНТ“. Добре е той да бъде, може би, малко по-разширен, както и изместен в един часови пояс, в който да има повече ефект върху аудиторията, посочи тя. Виждам и в отчета, че общо взето, когато само се споменава предаването „Светът и ние“, е споменат големият конфликт в Близкия изток, каза Къдринова. „Тоест, това отразява донякъде и реакцията на БНТ през тази половин година спрямо тази тема“, отбеляза тя. Припомни за епизод на „Панорама“ с гост Иван Гарелов. „Той буквално в броени минути успя да обясни на българската аудитория за какво става дума. Но това липсва. Това трябва да се поддържа, защото конфликтът се разраства“, каза още Къдринова.

„Имали сме международна политика в по-късен час – няма такава гледаемост. Знаем го от опит. Това беше един от аргументите да го изтеглим малко по-рано“, каза Емил Кошлуков по повод часовия пояс, в който е излъчвано „Светът и ние“. Според генералния директор на БНТ предаването има своите последователи в платформи като Фейсбук и Ютуб. Той обясни, че конфликтът в Близкия изток се отразява в новините и в публицистика, но „не толкова много, защото просто няма толкова много материали“. Нямаме собствени бюра, нямаме собствени кореспонденти, докато в Русия и Украйна – пращаме, имаме, допълни Кошлуков.

Това е пореден отчет, който гледаме, извън вашия мандат, каза Симона Велева. Според нея финансирането на обществената телевизия е част от големия проблем. Тя засегна темата за промените в Закона за хазарта (ЗХ), които по думите ѝ не са ограничили рекламите за хазарт, а по-скоро са лишили всички медии от едни сериозни бюджети в средата на бюджетната година. Това се отрази и при вас, особено по отношение на отразяването на двете спортни събития – Европейското първенство по футбол и Летните олимпийски игри в Париж, каза Велева. Поздравления за вас и за самата телевизия, също така – за кореспондентите и всички, които бяха ангажирани, допълни тя.

„За съветниците и за Съвета за електронни медии е ясно, че промените в Закона за хазарта оказаха сериозно влияние върху финансовите потоци към Българската национална телевизия. И получавате и моите поздравления“, каза Галина Георгиева. Тя постави въпроса за това какво е финансовото измерение на това българският зрител да види Летните олимпийски игри и Европейското първенство по футбол.

След приемането на промените в ЗХ при нас загубата от вече сключени договори е в размер на няколко милиона лева, каза Емил Кошлуков. Според него моделът на „сублицензиране“, използван от БНТ за закупуване на права за спортни събития съвместно с частна медия, е работил добре. „Ние се опитвахме да го спазваме. Участвахме на търговете пред ФИФА и спечелихме и 2026 г., и 2030 г. първенствата, които ако този Закон за хазарта не бъде променен и въобще рекламата не бъде регулирана по някакъв начин, в някаква степен, ще доведат до загуби от порядъка на десетки милиони. Това са правата, които големите федерации държат и продават“, обясни генералният директор на БНТ. 

Ако българските зрители искат да гледат българския отбор, българските спортисти на световни състезания, държавата трябва да прецени, че това е важно и да го финансира, посочи той. „Ние не можем да го финансираме в рамките на субсидията. Това са огромни разходи“, допълни Кошлуков.

„Има един отлежаващ проект, който предвиждаше да се финансира обществената мисия. Тя да бъде ясно дефинирана и ако това нещо се случи и има наистина мнозинство, което да е политическо и което да подкрепи тази идея, тогава ние ще имаме ясно финансиране, което ще следва тези спортни цикли, държавата ще ги финансира“, каза Симона Велева. Според Емил Кошлуков целево финансиране има и сега. „Аз говоря за предстоящите първенства, защото търговете за 2026 и 2030 г. търговете минаха“, каза той. 

Въпросът, свързан с финансирането на спортните права, е изключително болезнен, отбеляза Габриела Наплатанова, която изпълнява длъжността председател на СЕМ. Тя каза, че регулаторът предстои да реализира представително проучване относно това какви са очакванията на българското общество спрямо обществения доставчик на медийни услуги.

Наплатанова посочи, че препозиционирането на предаването „Малки истории“ и двете нови детски предавания по БНТ са индикация, че обществената медия се съобразява с препоръките на СЕМ и със заключенията от докладите на фокусираните наблюдения на регулатора. 

На въпрос на Габриела Наплатанова относно дигитализацията на съдържание на БНТ Емил Кошлуков каза, че се очаква платформа с онлайн съдържание да може да бъде презентирана в средата на месец октомври.

По време на днешното заседание на СЕМ членовете на регулатора решиха още да дадат указания на трима от кандидатите за генерален директор на Българското национално радио (БНР) да отстранят пропуски, констатирани в документацията за процедурата.

Както писа БТА, общо седем са кандидатите за генерален директор на общественото радио. Това са настоящият генерален директор на БНР Милен Митев, Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова, Маргарит Русев, Ива Дойчинова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов.