Парламентът отхвърли предложените от ИТН промени за облекчаване на провеждането на референдуми

Теодора Цанева

София,

19.09.2024 11:59

(БТА)

Парламентът отхвърли на първо четене предложените от „Има такъв народ“ промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които целяха да облекчат гражданите по отношение на провеждането на референдуми.

Законопроектът не получи подкрепа и при прегласуването. Измененията подкрепиха 81 народни представители, 30 бяха „против“, а 80 се въздържаха.

От „Има такъв народ“ (ИТН) предлагаха да се въведе единен подход за определяне на минималния брой подписи за предложение за референдум и при двата вида референдуми – национални и местни. Предвиждаше се минимално необходимия брой подписи за предложение за произвеждане на референдуми, определен в закона, да не е твърдо число, както е сега за национален референдум – 200 хиляди или 400 хиляди граждани с избирателни права, а като съотношение от базата на гражданите с избирателни права.

В законопроекта се предлагаше прагът за подписка за национален референдум да е 1/40 от населението над 18 г. (предложението за чл. 10, ал. 1, т. 5) и съответно 1/20 от същата база (предложението за чл. 10, ал. 2). Предвиждаше се праговете за подписката за предложение за местен референдум да са - 1/25 от гражданите с избирателни права и постоянен адрес в общината, района, кметството (предложението за чл. 27, ал. 1, т. З) и съответно 1/15 от същата база (предложението за чл. 27, ал. 2 и ал. З).

Втората група промени в законопроекта бяха свързани с намаляване на праговете за валидност на референдумите и премахването на прага при определяне на резултатите от двата вида референдуми. Предложенията в тази част бяха насочени към уеднаквяване на прага и при двата вида референдуми. Предлагаше се прагът за валидност да е избирателната активност на съответните предходни избори – за национален парламент или за общински съветници и кметове. При определяне на резултата се предвиждаше да отпадне изискването в референдума да са гласували с „да“ повече от половината от участвалите в него избиратели.

Третата група промени бяха свързани с облекчаване на технологичните правила за събирането на подписката и за двата вида референдуми. Предлагаше се да отпадне изискването за посочване на постоянен адрес от гражданите при подписка за национален референдум и да остане само за местен референдум. Законопроектът предвиждаше и увеличаване на срока за събиране на подписите, като за национален референдум срокът да е до шест месеца, а за местен референдум до пет месеца. В законопроекта се предвиждаше още допълнителен срок за представяне на подписката в структуриран електронен вид.

/МК/