Народното събрание прие на първо четене Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити

Десислава Антова

Снимка: Владимир Шоков/БТА

София,

12.09.2024 12:33

(БТА)

Народното събрание прие на първо четене Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. Проектът беше подкрепен от 118 депутати, без против и с 14 „въздържал се“.

В мотивите на вносителя - Министерския съвет, се посочва, че предложените в законопроекта мерки са насочени към преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити посредством развитие на стабилен вторичен пазар, позволяващ усвояване на излишъка от необслужвани кредити от кредитните институции, създаване на по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити, както и осигуряване на високи нива на защита на интересите на кредитополучателите.

В доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси се отбелязва, че се усъвършенства съществуващият нормативен режим за купувачите на кредити в съответствие с изискванията на европейска директива, разширява се кръгът от лица, които могат да придобиват вземания по кредити, като се въвежда правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания.

В доклада се изтъква, че с новия лицензионен режим са въведени минималните общоевропейски изисквания към осъществяването на дейността и са установени ясни правила и ефективен надзор по отношение на трансграничното обслужване на кредити. Посочва се, че е въведено изискване за справедливо третиране на кредитополучателите; за уведомяване на кредитополучателя за извършеното прехвърляне на необслужван кредит; както и е забранено претендирането спрямо кредитополучател на вземане, различно от дължимото, определено в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор; въведено е изискване лицата, обслужващи кредити, да предвидят процедура за подаване и разглеждане на жалби на кредитополучатели;

По време на дискусията Димо Дренчев от „Възраждане“ обясни, че с предлагания законопроект се прави опит да се въведе директива на ЕС, имаща за цел да стабилизира банковия сектор на ЕС, като създаде голям вторичен пазар за необслужвани „лоши“ кредити. По думите му нейната цел е да разреши проблема с високите равнища на „лошите“ кредити в балансите на банките, като позволи трансгранично прехвърляне на необслужвани вземания по кредити и навлизане в България на вторичния пазар на такива на международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и на всякакви други чужди инвеститори.

Предвид усърдието, с което БНБ натиска този закон да се приеме толкова бързо, може би трябва да се запитаме дали те имат някакви очаквания за банковата система на страната, коментира депутатът. Дренчев обясни, че с новите разпоредби се дава възможност на всяко физическо или юридическо лице с търговска регистрация да си купи пакет от необслужвани кредити и да ги даде на лицензирана фирма, събирач на кредити, или на съдия изпълнител да ги събира. Той посочи, че така предложените текстове имат нужда от прецизиране.

Колегата му Георги Иванов констатира, че въпросното законодателство може да промени средата за бизнес у нас и настоя председателстващият заседанието Росица Кирова да извика ресорния министър, който да отговаря на въпросите на депутатите.

След кратка почивка, в пленарната зала на въпроси на депутатите отговориха експертите Драгомир Гочев от БНБ и Надя Даскалова от Министерството на финансите. Даскалова обясни, че целта на тази директива е единствено и само да улесни вторичният пазар на необслужвани кредити, отпуснати от кредитни институции. По думите ѝ направените бележки от страна на народните представители са неотносими към разглеждания законопроект. По въпроса защо са акционерни дружествата, обслужващи кредити, експертът обясни, че е такава практиката в българското законодателство за лицензиране на съществуващите дружества по закупуване и обслужване на вземания. Даскалова коментира, че кредитът се прехвърля в този вид, в който е сключен с кредитната институция. Драгомир Гочев обясни, че в законопроекта изрично са посочени хипотезите, в които БНБ може да налага принудителни административни мерки.

/ЛРМ/