site.btaПаметник на Васил Левски бе открит в Чипровци по повод празника на града

Паметник на Васил Левски бе открит в Чипровци по повод празника на града, който се отбелязва в три последователни дни с различни прояви.

Паметникът е подарен на община Чипровци от българския онколог и родолюбец проф. д-р Иван Гаврилов, който заедно с кмета на Чипровци Пламен Петков откри паметника в присъствието на много граждани и гости на Чипровци. С падане на колене и едноминутно мълчание събралите се почетоха паметна на Левски, а местни свещеници отслужиха водосвет.  

Проф. Иван Гаврилов е роден в село Василовци, община Брусарци, но голяма част от детството му е минало в община Чипровци. Той многократно е дарявал лични средства за поддръжка и изграждане на паметници на български герои от освободителните борби в различни селища на област Монтана, за пътувания на ученици от региона до различни места в България и чужбина, свързани с борбите на българите за национално освобождение и обединение, за закупуване на родолюбиви книги за училища и библиотеки, за потрети на известни българи и т.н.

Пред събралите се проф. Гаврилов разказа случки за Апостола на свободата, които е научил при среща с негова правнучка при едно от честванията на годишнина от смъртта му в Карлово и които показват неговото голямо обаяние. Когато за пръв път става учител във Войняговци, Левски поставя две табла, на които пише „Отличници“ и „Порицание“. Той е предупредил учениците, че ако два пъти името на някой бъде вписано при порицаните, то той ще си тръгне и никой ученик не си е позволил това да се случи, разказа той.

Втората случка е от последните дни на Левски, когато е съден в София и на следващия ден съдът е трябвало да произнесе смъртната му присъда. Преди това да стане Високата порта изпраща двама висши управници, генерали от армията, при Левски – Мирелай Бей и неговия помощник Орхан Бей. Те разговарят с него в късния следобед на 18 февруари и всички опити на Мирелай Бей да пречупи Левски се оказват неуспешни. В разговора той му обещава помилване, заточение, а после може би и освобождаване с единствена задача да се откаже от всичко, което е сторил и да помоли за прошка Султана. Левски гордо отхвърля всичко и поема цялата вина само върху себе си. При това Левски не се колебал, знаейки много добре какво го чака на следващия ден. Когато извеждат несломимия Левски Мирелай Бей се обръща към Орхан Бей и казва: „Какъв човек, каква осанка, какво обаяние, какъв глас, а очите му, видя ли очите му – сини, безприкословни и обаятелни. Подир тоя човек, ако не бях от друга вяра, аз бих тръгнал без колебание“. Охран Бей го погледнал странно и казал: "Що думаш Бей, та неговите дири водят точно към бесилото. Отговорът на Мирелай Бей бил: Ти не разбираш Орхан Бей. Ние двамата с теб живеем, за да умрем, а той утре ще умре, за да живее вечно". Тези пророчески думи, изказани от турски висши чиновници казват всичко за Левски, завърши проф. Гаврилов.

През миналата година проф. Гаврилов дари паметник на герои от Междусъюзническата война, издигнат край Берковица, и възстановка на събитията от август 1913 година край града, в която участваха над 150 души, облечени като войници и командири от различните страни, участвали във войната.