site.btaЕлекторалната подкрепа за първите пет политически сили остава почти непроменена, показва проучване на "Маркет линкс" два месеца преди изборите

Електоралната подкрепа за партиите остава почти непроменена за последните месеци, поне що се отнася до първите пет политически сили, показва национално проучване на „Маркет линкс“, съобщиха от социологическата агенция.

Проучването е осъществено сред 1038 души над 18 г. в страната в периода 14-23 август т.г. по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета. То е финансирано и реализирано съвместно от бТВ и „Маркет линкс“. 

Предпоставките за оспорвана битка за второто място, каквато имахме и в през май и юни, са налице и сега. За момента остава неясен изходът от разделението в ДПС и как то ще се обективизира на предсрочните избори на  27 октомври. Под въпрос в следващия парламент е и присъствието на „Има такъв народ“ и „Величие“, посочват от „Маркет линкс“. 

Според нагласите за гласуване на предсрочните избори, ГЕРБ-СДС отново би била първа политическа сила, за която биха гласували 15,5% от всички запитани или 21,9% от тези, които казват, че ще гласуват. За ДПС като монолитна партия биха гласували 8,1% от всички или 15,4% от гласуващите участници в проучването. „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) би получила 8% подкрепа от всички или 14,3% от гласуващите, „Възраждане“ – 7,8% от всички и 11,5% от гласуващите. За БСП биха гласували 4,8% от запитаните или 6,2% от гласуващите.

"Има такъв народ" (ИТН) получават 3,6% подкрепа от всички или 3,2% от гласуващите, а „Величие“ – 1,3% от всички или 2% от гласуващите.

Други политически сили биха подкрепили  4,5% от всички или 6,7% от гласуващите. 25,5% от всички запитани или 16,3% от тези, които ще отидат до урните, не са решили кого да подкрепят, а 16,7% няма да гласуват. Квадратчето „Не подкрепям никого“ биха отбелязали 4,3% от всички или 2,5% от гласуващите участници в проучването.

Декларираната мобилизация за предстоящите избори се движи около 40%. Към настоящия момент това предполага не много по-високи нива на участие от отчетените през юни. Тук решаващи ще бъдат посланията на политическите сили в кампанията, но и общият тон, който ще бъде зададен от водещите политически сили и в частност ГЕРБ, коментират от „Маркет линкс“. Нагласите на поддръжниците на всички парламентарно представени сили два месеца преди деня на вота са за позитивна и съдържателна кампания.

Сред ядрата на някои от политическите сили се заявява по-висока от средната готовност за участие в кампания за повишаване на избирателната активност. В тази група попадат симпатизантите на ПП-ДБ, ИТН и „Величие“. 

В тази кампания от значение ще бъде партиите да не приемат за даденост вота дори на твърдите си ядра. Само 2/3 от деклариращите, че ще гласуват, твърдо са решили коя формация да подкрепят. При запазване на избирателната активност от юни, това означава, че над 700 000 все още предстои да направят своя окончателен избор, показва проучването.

Лоялността на поддръжниците на отделните формации варира в относително широки граници, посочват социолозите. ДПС и ИТН са тези, които към момента изглеждат готови да гласуват на всяка цена за техните представители. И докато БСП, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ формират следващия сегмент с предани гласоподаватели, възлизащи на около 65% от общата им подкрепа, то „Възраждане“ и „Величие“ са двете политически сили със сравнително високи дялове на тези, които са по-умерени в подкрепата си.

Наблюденията на последните няколко изборни кампании показват, че „Възраждане“ традиционно успява да мобилизира част от колебаещите се в последните дни преди вота, с което компенсира наличието на по-тясно ядро, коментират от „Маркет линкс“.

Българското общество започва да възприема политическата криза като обичайно състояние, посочват още от агенцията. 

Първият служебен кабинет "Главчев" завършва управлението си с ниско, но идентично с доверието в правителството, водено от Николай Денков, през март тази година. В края на своята дейност рейтингът на 50-ото Народно събрание е сходен с този на финала на предходните две. Нива на доверие около 6-8% са повече от ясен индикатор за дълбоката криза на доверие в основополагащата институция на парламентарната ни република, отбелязват още от „Маркет линкс“.