С тази конференция закриваме проекта на Българската телеграфна агенция (БТА) с партньорството на Европейската комисия (ЕК) - "Европа на Балканите: Общо бъдеще", с който на 36 конференции, сред които шест трансгранични, шест регионални и 22 местни с участието на повече от 300 представители на изпълнителната и местната власт, на бизнеса, на образователни институции и неправителствени организации, представихме над 300 проекта за сближаване на България като член на Европейския съюз (ЕС) с всички наши съседи, членове и партньори на Съюза. Това съобщи генералният директор на БТА Кирил Вълчев на закриващата конференция по проекта "Европа на Балканите: Общо бъдеще", която се състои днес в курортния комплекс "Албена", който днес отбелязва своята 55-та годишнина.
Най-важното послание в разговорите ни е, че всички тези проекти са насочени не просто към усвояване на пари чрез превръщането им в други материални резултати на късчета нови за ЕС територии, а към това, което трябва да бъде най-ценното за нашата европейска цивилизация - човека, подчерта генералният директор на БТА. По думите му хората, а не материални неща на земни територии трябва да са най-важните във всеки проект в Европа, тъй като по света има и други облагородени територии, но нашият континент е най-желаното място на света именно заради отношението към отделния човек. И това в турбулентни времена на войни за територии именно около ЕС - в Украйна и в Близкия Изток - е особено видно. Затова общото бъдеще на Балканите минава през хората на Балканите - през възможностите за общуване и сътрудничество, отбеляза Вълчев. Според него най-важните проекти, за които говорим, са насочени именно към осигуряването на близост в чисто физически план, най-вече в транспорта.
Той припомни това, което отбеляза преди девет месеца на откриващата конференция на този проект в София: “Между България и Република Северна Македония продължава да няма железопътна връзка. Между България и Румъния има само два моста над Дунав, които се задъхват под тежестта на големия трафик. Между България и Турция няма постоянна целогодишна корабна връзка в Черно море. По границите с Гърция често се чака с часове заради неприемането на България в Шенген. Магистралата между България и Сърбия още се довършва и дори не се говори за още магистрали. Полетите между балкански столици на минути със самолет една от друга обикновено се налага да бъдат с прекачване във Виена, Франкфурт на Майн или Истанбул, защото няма преки връзки.” Преди общуването и сътрудничеството е познаването един друг, каза Вълчев и добави, че именно заради това най-важна остава информационната свързаност. Защото в този край на света често ние познаваме по-добре миналото, което ни е разделяло, отколкото настоящето на съседите си, през което минава общото бъдеще. Затова БТА влага много усилия да установи постоянен обмен на новини с националните новинарски агенции на останалите балкански страни и вече всеки ден разменя поне една новина с всички балкански агенции (като междувременно подписа споразумение и с агенцията на Сърбия ТАНЮГ), подчерта директорът на БТА.
Той изтъкна, че БТА вече има постоянни кореспонденти в Скопие (Република Северна Македония), Букурещ (Румъния) и Анкара (Турция) като предстои да изпрати и в Белград (Сърбия) и Атина (Гърция). В Босилеград (Сърбия) и Истанбул (Турция) агенцията също има кореспонденти - стрингери. Целта е навсякъде на Балканите кореспондентите на БТА да имат и национален пресклуб, който да бъде медийно средище за срещи и събития. БТА стана и седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ) - единствената засега международна организация, регистрирана в България. БТА поддържа и обновената интернет страница на АБНА - ЮЕ, в която всеки ден има по една новина на английски език от всяка балканска агенция - член на асоциацията.
Кирил Вълчев използва случая да отбележи, че тази есен БТА започва нов проект отново в партньорство с Европейската комисия - “Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, с който си поставяме цел да бъдат представени общите знания и умения, чрез които народите на Европа се сближават, като акцентът ще бъде поставен не само върху получаваните от България и останалите балкански страни средства от кохезионните фондове на ЕС, а и върху приноса на страните от Балканския полуостров към развитието на ЕС, както и конкретно на българския принос за Европа. Това кореспондира и с идеята на новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) “14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история, които са със значение изобщо за европейската история, предстоящи през следващите години до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г., съобщи Вълчев. За събитията по проекта ще бъде използвана обновената и разширена през последните три години мрежа от 40 национални пресклуба на БТА в цяла България, в съседни страни на Балканите и в региони с българско присъствие в чужбина. Това е възможност българите навсякъде в страната, включително и в по-малки градове, както и българските общности по света да се включат в общите европейски разговори, заяви Вълчев.
Проектът “Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ е стъпка към две от стратегическите цели в програмата за развитие на БТА в периода 2021 г. - 2025 г. “Бъдещето на БТА" - знание и свобода, изтъкна генералният директор на БТА. Той каза, че стратегическата цел “Знание” е насочена към осигуряване от БТА на разнообразна истинска информация от света в България и за България по света. “Медии и знание” ще бъде темата и на следващата Двадесета световна среща на българските медии, която се планира да бъде организирана отново от БТА и открита на 24 май 2025 г. в София.
Вълчев подчерта, че стратегическата цел на БТА “Свобода” имаше важна стъпка, след като с навършването на 125 години от създаването си националната информационна агенция на България направи напълно свободен достъпа до своите новини. С цел постоянно гарантиране на свободата на словото, БТА ограничи приемането на допълнителни финансирания само от организации, на които България е член като ЕС, какъвто е случаят и с подписания в Страсбург от агенцията в първия ден на новия Европейски парламент договор за проекта “Европа на Балканите: Заедно чрез знание“. Генералният директор на БТА съобщи, че до момента е осъществила три европейски проекта и участва в други четири, които са в процес на реализация. В заключение ще подчертая, че всички усилия на БТА за по-добро познаване между съседите на Балканите са част от политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. на разширяването на съюза на Западните Балкани, каза Вълчев.
Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия. С него се надгради вече реализираният проект "Европа в България: общо бъдеще" като го разшири и към балканските страни. В рамките на проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ БТА организира 36 конференции, сред които шест трансгранични форума, шест големи регионални конференции и 22 местни. В дискусиите участваха над 300 представители на изпълнителната и местна власт, на бизнеса, на образователни институции и неправителствени организации. Сред засегнатите в конференциите теми бяха новостите в политиката на сближаване в програмния период до 2027 г., реализираните и предстоящи проекти от значение за местните общности, добрите примери и предизвикателствата пред бенефициентите.
