site.btaОтказът от дебати показва, че политическото лидерство е в криза, според Симеон Василев. Не без значение е подготовката на участниците, казва Иванка Мавродиева

Защо през последните години лидерите у нас не застават лице в лице, за да дебатират пред обществото, какво е значението на лидерските дебати за самите политици и избирателите, какви умения се изискват - БТА попита проф. Симеон Василев, преподавател в катедра "Комуникация и аудиовизуална продукция", доктор по „Международна комуникация – Журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация, и проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева, преподавател по Реторика, Бизнес комуникация, Връзки с обществеността и Академично писане в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

За проф. Василев не е нормално да има предизборни кампании без лидерски дебати, особено защото повечето български партии са от лидерски тип. Според него за липсата на подобни дебати може да има сериозни причини - и стратегически, и тактически, но може да има и такива, граничещи с най-обикновена глупост. 

Проф. д.ф.н. Мавродиева също посочва, че причините да няма дебати през последните години у нас са повече от една. Дебатът, който е състезание между опоненти, предполага и правила, и фейър плей, а не обиди, черен пиар в съчетание с клиширани и износени фрази, смята тя. 

Защо у нас от много години предизборните кампании преминават без лидерски дебат? 

Иванка Мавродиева: Причините да няма лидерски дебати у нас през последните години са няколко. Първо, предизборните кампании са много и организирането на дебати е дейност, в която участват политически партии, кандидати, предизборни щабове, медии, ръководства на медии и журналисти. Координацията е важна, форматите, сценариите също. Не без значение е и подготовката на участниците на реторично и медийно равнище, а то невинаги е равностойно и добро. Концентрацията по време на дебата, който е състезание между опоненти, предполага и правила, и фейър плей, а не обиди, черен пиар в съчетание с клиширани и износени фрази. Когато изборите са за парламент, националните въпроси и външната политика са важни. Вотът за кмет и общински съветници е с акценти върху местни теми и проблеми в общините, местното самоуправление. Дебати за представители в Европейските парламент – компетентности за политиките и ангажиментите на евродепутатите. Президентските дебати изискват персонално единоборство и също ангажиране със стратегическо мислене и визионерство. При публичните дебати в обществото по значими и наболели теми се търси консенсус на база експертиза и отчитане на правни норми, политики, добри практики, а при медийните (между медиите или чрез медии и за медиите), освен различни мнения и дори сблъсък на интереси, има възможности да се оповестят и теми. Въпросът е дали участниците правят разлика.

Симеон Василев: Медийната характеристика на феномена „лидерство“, журналистическата му интерпретация и възприемането му от обществото, както и неговата връзка с персоналния имидж, имат ключова роля. Затова не намирам за нормално да има предизборни кампании без лидерски дебати, както и заради това, че повечето български партии са от лидерски тип. Липсата на лидерски дебати по време на кампании може да се дължи на много причини. Например, тактически ход, който някога използва президентът Георги Първанов - през 2001 г. той не се яви на дебат с Петър Стоянов и Богомил Бонев, и очевидно спечели. Друга причина може да е прекалена самооценка и самочувствие, които пречат да се възприемат други политици като лидери. Това води до политическа слепота. Причина може да е и медийната среда или подготовката, която включва ораторско майсторство и визия. Също така отказ може да има и заради условията за провеждане на дебата. С други думи, може да има сериозни причини - и стратегически, и тактически, но може да има и причини, граничещи с най-обикновена глупост. Каквито и да са те, отказът от дебати показва, че политическото лидерство е в криза. Да се откажеш от лидерски дебат е всъщност да се откажеш от способността не само да въздействаш върху общественото мнение, но и от възможността то да те възприема като лидер, който демонстрира пред опонента интелект, култура, стил, поведение, качества, и който в крайна сметка умее да мотивира с решения на важни проблеми. Нещо повече – отказът от лидерски дебати може да влоши политическата легитимност на участващите партии и личности, което и наблюдаваме през последните години. Не искам да мисля, че отказът от лидерски дебати се крие в неспособността да се поставят постижими цели. Не приемам лидер, който публично сам се определя като такъв и възприема избирателите като пасивна тълпа от последователи. 

Кой бе последният дебат, за който си спомняте?

Иванка Мавродиева: Дебатът Доналд Тръмп и Джо Байдън в САЩ през 2024 г. Известни са резултатите от него – Камала Харис влезе в надпреварата за Белия дом. В България – това са дебатите между кандидатите за президент Румен Радев и Цецка Цачева през 2016 г., между Румен Радев и Анастас Герджиков през 2021 г. Иначе кандидатпрезиденските дебати в България имат история – от този между Желю Желев и Велко Вълканов през 1992 г. през дебатите между Петър Стоянов и Георги Първанов в „Шоуто на Слави“ през 2001 г., между Георги Първанов и Неделчо Беронов през 2006 г. Дебатите за евроизбори и местен парламент все още протичат доста вяло. 

Симеон Василев: Спомням си как в лидерски дебат през 2001 г. Петър Стоянов не успя да спечели втория си президентски мандат. Имам спомен за дебата между Бойко Борисов и Сергей Станишев през 2009 г., за този между Цецка Цачева и Румен Радев през 2016 г. Но по-важно е бъдещето на такива дебати, които ще се случват в радикално променени от процесите на политическа и медийна трансформация условия.

Притесняват ли се лидерите на основните политически сили от дебат?

Иванка Мавродиева: Притеснения има дали подготвените от специалисти по медии, ораторско майсторство и комуникации са изготвили аргументи към тезите и контрааргументи срещу опонента; дали участникът може да се владее през цялото време; дали ще възпроизведе в точното време точните фрази; дали ще се представи персонално и ще запази достойнството на компетентен състезател в политическата игра; дали може да импровизира. Дебатите са сложен диалогичен формат, изискват се комплексни умения и задълбочени знания и по политология, и по социология, и по международни отношения. Дебатьорът трябва да има бързина на мисълта, а не да рецитира заучени фрази. 

Симеон Василев: Не знам дали лидерите трябва да се притесняват от дебат, но съм сигурен, че обществото трябва да се притеснява от липсата на такъв. В крайна сметка лидерските дебати са важен елемент от демократичния процес и допринасят за избора на всеки един от нас. 

Какво е значението на този тип дебати при вземане на информирано решение от гласоподавателите?

Иванка Мавродиева: Дебатите са важни, защото се представят тези, аргументи и контрааргументи към тези на опоненти. Гласоподавателят иска да чуе това в един формат, изискващ състезание по правила. Динамиката на дебата ангажира понякога повече от една предварително записана реч или тривиален монолог. Избирателят взема решение и въз основа на дебатите или ако види част от тях после в социалните мрежи. Дългите дебати отегчават избирателя, ако не са структурирани предварително добре, ако сценарият е твърде нагласен, ако няма импровизации и спонтанност заедно с аргументите. И ако участниците в дебатите не са подготвени, ако има лапсуси и грешки, имиджът на политика вече не е толкова добър.

Симеон Василев: Огромно е значението, особено в ситуация, в която се явяваме на избори за пореден път и все не можем да изберем стабилно управление. 

Биха ли били дебатите в полза на самите политически сили? 

Иванка Мавродиева: Дебатите са в полза на политическите сили, ако искат да покажат предимствата на своите лидери или кандидати. Ако обаче няма подготвеност и в състезанието влизат неподготвени хора, свикнали с лежерно говорене в подкасти и даващи банални интервюта в уредени предварително предавания, това не е полезно.

Симеон Василев: Разбира се, че са в полза на политическите сили. Каква ще е тази политическа сила, която крие лидерите си, ако ги има,  и какво ще спечели от това? Този въпрос, разбира се, е риторичен. 

В световен мащаб сме свидетели как лидерските дебати могат да променят изцяло хода на една кампания. У нас като че ли се разчита повече на политически пиар и образно казано „яхване“ на силен протестен вот.

Иванка Мавродиева: Известен е дебатът Кенеди – Никсън през 1960 г. През 2017 г. е дебатът между Еманюел Макрон и Марин льо Пен по телевизията, който допринася за утвърждаване на политическия имидж на всеки един от тях, не само разпознаваемост, а демонстрация на умения да дебатираш. Дебатът между Владимир Зеленски и Петро Порошенско през 2019 г. на стадион също допринесе за популярността на сегашния украински президент. Политическият пиар е важен, изявленията, пресконференциите и брифингът, персоналното участие в медийни предавания има своята роля. Състезанието в дебата обаче изисква смелост, кураж, аргументация и убеждаване. Протестният вот е срещу, а не за някаква кауза, личност, платформа, идеология.

Симеон Василев: Политическото лидерство е едно, политическият пиар - съвсем друго. Въпреки това според мен наблюдаваме процес не толкова на „медиатизация“ на политиката, колкото процес на „пиаризация“, с всичките промени, предизвикани от социалните мрежи и изкуствения интелект. Лидерските дебати могат да променят изцяло хода на една кампания. Класическият пример е първият телевизионен дебат през септември 1960 г. между Джон Кенеди и Ричард Никсън, който промени политическата комуникация в медийна среда. Нелсън Мандела някога се обърна към своите последователи така: „Избрахте ме да ви водя. Позволете ми да ви следвам“.

Каква реторика очаквате в предстоящата предизборната кампания?

Иванка Мавродиева: Красивият изказ чрез натрупване на реторични фигури не допринася за успеха на оратора, но една запомняща се метафора или сравнение, които водят до изграждане на положителен персонален образ или до осмиване на опонента, са важни техники за всеки дебатьор. Умението бързо да се дават контрааргументи и да се оборва опонента също са важни реторични техники и те да следва се съчетават с бърза мисъл и бърза реакция.  

Симеон Василев: Няма никакви основания да очакваме нещо по-различно и в тази кампания, която предстои. За мен реториката е ключова, защото е показател за политическа култура и способността да аргументираш рационално и да убеждаваш емоционално, за умението да следваш логиката в очакванията на избирателя. Във всеки случай този път кандидатите ще трябва да се постараят много повече от гледна точка на реториката и да не бъркат реториката със словесни войни, които имат за цел не да убеждават избирателя, а да компрометират политическия конкурент.