site.btaМинистерството на здравеопазването информира за решенията и мерките в изпълнение на предложения на гражданска инициатива „Даная за живот“

Министерството на здравеопазването (МЗ) информира за решенията и мерките в изпълнение на предложения на гражданска инициатива „Даная за живот“, съобщиха на сайта си от МЗ. На 9 май в МЗ и в Министерския съвет беше внесена подписка от Национална гражданска инициатива „Даная за живот“, подкрепена от близо 12 000 души, която съдържа предложения към законодателната и изпълнителната власт за предприемане на конкретни действия за осигуряване на качество, прозрачност, ефективност, проследимост и отговорност на детското здравеопазване. Подписката се организира в началото на февруари 2024 г., съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Гражданската инициатива е в памет на 15-годишната Даная, която почина на 9 май 2023 г. в болница „Пирогов“. 

Първото предложение от „Даная за живот“ е създаване на дигитална информационна система, която в реално време да насочва родители на деца към конкретни специалисти, които са най-подходящи към дадения момент и конкретното състояние на детето, както и да има възможност за онлайн запитване. 

От МЗ посочиха, че към момента, предвид действащия обхват от дейности, включени в договора между МЗ и „Информационно обслужване“ АД за изграждане и надграждане на Националната здравноинформационна система (НЗИС), не е предвидено включването в НЗИС на модул/функционалност, който да осигурява предлаганите от „Даная за живот“ услуги. Предвижда се по-подробно обсъждане на възможността за разработване на обща информационна система с описаните от „Даная за живот“ функционалности. 

Второто предложение на гражданската инициатива е за откриване на „гореща“ телефонна линия „за подаване на сигнали за проблеми и в подкрепа на родители на деца – пациенти при приема и престоя им в болнични заведения и/или при отказ на лечебно заведение да осигури мултидисциплинарен екип, когато това е необходимо“. От МЗ посочиха, че и в момента в работни дни функционира "гореща" телефонна линия за подаване на сигнали или получаване на обща информация. При критични ситуации и инциденти, свързани с оказана спешна медицинска помощ, гражданите могат денонощно да се свържат с дежурен експерт на тел.02/ 8050 300 и 0888/33 45 45, допълниха от МЗ. Откриването на нова телефонна линия с възможност за гарантиране на анонимността на подателите ще дублира функциите на съществуващата, с очаквана свръхнатовареност от сигнали и без достатъчни гаранции за ефективно използване.

На третото предложение от „Даная за живот“ - до 31 декември 2024 г. да се въведат правила за добра медицинска практика за всички медицински специалности, както и да се извърши проверка на всички медицински протоколи за работа в спешната и неотложната помощ от независим експертен орган, от МЗ отговориха, че е изпратено писмо до Българския лекарски съюз с указания за изготвяне на правилата за добра медицинска практика. Утвърдени са диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми, отнасящи се за структурите, работещи в областта на спешната медицина, и са в сила от януари тази година. 

За следващото предложение от гражданската инициатива - да се изработи и интегрира за всички болници система за качествен контрол на междуболничната и вътреболничната комуникация, която да гарантира бързо и ефективно взаимодействие, изключващо лична преценка, от МЗ посочиха, че съгласно Закона за здравето, всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус. При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия. 

Да бъде въведено задължително продължаващо медицинско обучение за всички медицински специалности е друго предложение, направено от „Даная за живот“.  „Всички лечебни заведения се стараят да поддържат високо качество на медицинските грижи, посредством участието на лекари и медицински специалисти в курсове, симпозиуми и конгреси. Участието в тези форми се заплаща от лечебните заведения при възможност. Поради ограничения финансов ресурс, с който разполагат лечебните заведения, не винаги и не във всички лечебни заведения е възможно това да бъде за сметка на допълнителен платен годишен отпуск“, посочиха от МЗ. 

Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да се преструктурира от учреждение към министъра на здравеопазването в независим специализиран държавен орган или в изпълнителна агенция към Министерски съвет, както и да се осигури адекватно възнаграждение на проверяващите, ограничаващо риска от корупция, предлагат още от гражданската инициатива. От МЗ обясниха, че агенцията извършва проверки на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на Закона за здравето, на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване и подзаконовите актове по тяхното прилагане, за което налага съответните санкции. Ще се обмисли подобряването на функционирането и на качеството на извършваните от агенцията дейности, увериха от МЗ.