site.btaЗелената и дигиталната трансформация трябва да бъдат акцент при подготовката на промени за социалните предприятия, смята председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова

Зелената и дигиталната трансформация трябва да бъдат акцент при подготовката на промени, касаещи социалните предприятия. Това каза в интервю за БТА председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова по повод становище на Съвета на тема „Ускоряване развитието на социалната икономика в България в отговор на съвременните предизвикателства“. Може да се търси разширяване на дефиницията за социално предприятие, да се обмислят по-добри стимули, да има по-добро обвързване с различните разпоредби, които гарантират правата на хората с увреждания, коментира Русинова. По думите ѝ е важно да се коментира и по-добрият достъп до финансиране на социалните предприятия. Усилията през годините по тази тема трябва да продължат, но трябва да са по-целенасочени, за да се погледне на социалното предприемачество като на сериозен потенциал за икономиката ни, отбеляза още Русинова.

Друга тема, към която ИСС насочи вниманието през тази година, е либерализацията на пазара на енергийния пазар за битови потребители. От Съвета считат, че е необходимо от рано да се вземат компенсаторни мерки, за да не бъдат потребителите изправени пред риск от повишение на цените. Трябва да се помисли за разработването на типови договори от страна на Министерството на енергетиката за потребителите, както и развиване на нормативната уредба, така че в тези договори да има защитни клаузи за правата на потребителите. Трябва да се осигури и добра регулация по отношение на това как се определят тарифите и по какъв начин, коментира Русинова. Изследвали сме опита в други държави членки на ЕС, като в някои от тях има т.нар. социални тарифи. Нашето настояване се случва достатъчно рано, за да се информират хората и да се отдели достатъчно време с участието на социалните партньори да се огледа цялата нормативна база и да се гарантират правата на гражданите. Целта е да не се озовем в ситуация, при която битовите потребители вече са на свободния пазар и са изправени пред затруднения, посочи още председателят на ИСС.

По отношение на директивата за адекватни минимални работни заплати, Русинова изрази очакване документът да бъде приет в срок от българската държава.

Какво още успя да свърши през първата половина на 2024 г. ИСС - институцията, представляваща мнението на организираното гражданско общество? Говорим по темата със Зорница Русинова, председател на ИСС.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-жо Русинова, във връзка с екстремните горещини това лято експерти коментираха, че има нужда да се прецизират нормативно условията за работа при високи температури, особено на открито. Какво е мнението Ви по този въпрос?

- Определено трябва да се огледа много внимателно законодателството, защото няма как климатичните промени и последствията от тях да не оказват влияние върху условията на труд. Това касае не само летните горещини, но и условията през зимата. Моята препоръка би била това да се направи със задълбочен анализ, да се вземат предвид и всички нови тенденции на пазара на труда, включително изкуственият интелект. Така че при промяна на нормативната база, да се видят всички актуални условия на труд и да се проведе диалог със социалните партньори.

Тази седмица Министерството на труда и социалната политика съобщи, че общо 1216 души са били заети в 90 социални предприятия, вписани в регистъра към министерство. ИСС прие становище относно ускоряването на развитието на социалната икономика в България, в което се коментира ролята на социалните предприятия. Какво отчитате? 

- Разработихме тази тема по собствена инициатива. След няколко години на прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика оценката ни е, че може да се търси разширяване на дефиницията за социално предприятие, да се обмислят по-добри стимули, да има по-добро обвързване с различните разпоредби, които гарантират правата на хората с увреждания за различните квоти за хора с увреждания в предприятията. Друг важен аспект е начинът, по който държавата подкрепя социалните предприятия, защото те са най-уязвими по време на кризи. Затова всички промени, които биха довели до по-добър достъп на финансиране са изключително важни не само по отношение на оборотен капитал, но и на подпомагането със счетоводни или правни съвети. Зелената и дигиталната трансформация трябва да бъдат акцент при подготовката на промени, касаещи социалните предприятия.

Според Вас, успешни ли са обаче мерките за трайна заетост на хората в неравностойно положение на пазара на труда?

- Всичко, което беше изградено с европейско финансиране и продължава сега с Плана за възстановяване и устойчивост, е изключително позитивно. Препоръчваме усилията, направени през годините да продължат, като бъдат малко по-целенасочени. Както и да се гледа на социалното предприемачество като на сериозен потенциал за икономиката ни. Това е начин хората в неравностойно положение да бъдат пълноценни, но и да имат трайна адаптация в обществото. Социалната икономика е и добро решение в някои от малките населени места, където няма големи работодатели, да задържи хората там, а не да търсят препитание другаде.

Ще успее ли България да приеме в срок директивата за адекватни минимални работни заплати, което да ни гарантира по-добри и справедливи възнаграждения? 

- Като пълноправен член на ЕС, страната ни като цяло спазва сроковете за транспониране на директивите, така че в случая не се съмнявам, че ще се справим навреме. По-важното е всъщност какво ще се случи оттук нататък, като работните групи в социалното министерство трябва да работят по темата. У нас дискусията за доходите се върти най-вече около размера на минималната работна заплата (МРЗ), така че това, което ни липсва, е по-целенасочена политика. Това минава и през дебата за колективното трудово договаряне и развитието на социални диалог в България. ИСС през есента ще работи по темите с данъчното и социално осигуряване.

Може ли да има проблем при определянето на размера на МРЗ за следващото година заради липсата на редовно правителство? 

- Не би трябвало да има проблем, имаме действащ парламент и се надявам политическата криза да не окаже влияние върху начина, по който ще се транспонира и директивата за адекватни минимални работни заплати.

Какво е мнението Ви относно промените в Кодекса за социално осигуряване, целящи по-справедливото определяне на размера на парично обезщетение за безработица за гражданите с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на ЕС?

- Още по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, когато имаше преговори по промени в Регламент номер 883 за координация на системите за социална сигурност, положихме доста усилия да решим този проблем. От една страна, тази директива дава права на работниците, но дава и „отворени врати“ за много неправомерни практики, като в крайна сметка се източват фондовете за обезщетение и безработица у нас. Надявам се предложенията да имат подкрепа в пленарната зала и да се намерят добри решения, защото в крайна сметка трябва да гледаме интереса на хората в България. Считам, че предложенията не нарушават принципите.

В анализ, който ИСС прие през юли, бе отправена препоръка за мерки за преодоляване на евентуалните рискове, очаквани от либерализацията на енергийния пазар, мерки за енергийна ефективност и механизъм са справяне с енергийната бедност в България. Какви негативи може да последват според този анализ?

- Енергетиката е във фокуса на работата на ИСС през тази година – до момента имаме общо пет акта, които сме разработили по тази тема. Имаме две изключително важни резолюции, в една от които ИСС настоява България да разработи национален план за справедлив преход, а не само да има териториални планове за конкретни области. Необходимо е да има компенсаторни мерки от страна на държавата за евентуален риск от повишаване на цените за битовите потребители. Нашата препоръка е това да бъде подготвено достатъчно рано. Оценяваме положително това, че най-накрая в закона има приета дефиниция за енергийно бедни домакинства, като се подготвя и съответната наредба.

Трябва обаче вече да се пристъпи към конкретни мерки и те касаят не толкова социалното подпомагане, което така или иначе съществува под формата на помощи за отопление ежегодно, но така също да се отнасят към енергийната ефективност, подкрепа на домакинствата като например при необходимост да се сменят електроуредите и др. Трябва също да се помисли за разработването на типови договори за потребителите от страна на Министерството на енергетиката, за развиване на нормативната уредба, така че в тези договори да има защитни клаузи за правата на потребителите. Трябва да се осигури също добра регулация за определянето на тарифите - по какъв начин ще става това.

Докато изследвахме опита в други държави членки на ЕС, установихме, че в някои от тях има т.нар. социални тарифи. Нашето настояване е достатъчно рано да се информират хората и да се отдели достатъчно време с участието на социалните партньори, за да се огледа цялата нормативна база и да се гарантират правата на гражданите. Това трябва да се случи, за да не се окаже, при излизането на битовите потребители на свободния пазар, те са изправени пред затруднения, за които не е помислено.

Коментира ли се темата за улесняване на процеса по създаване на енергийни общности?

- Създаването на енергийни общности е препоръка, която даваме във всички свои документи за енергетика. Експертният потенциал на ИСС може да се използва от законодателната власт по темата.

Какво предстои в работата на ИСС до края на годината?

- Подготвяме активно два анализа, възложени от президентството – за пазара на труда и влиянието на изкуствения интелект и за социалните неравенства в сферата на образованието. Ще дадем конкретни препоръки за мерките. Ще работим и по темата за селските региони. Към края на годината подготвяме анализ за сивата икономика и за пенсионната система и усъвършенстването на модела.