site.btaДостигне ли огънят до короните на дърветата, става изключително опасно, каза доц. Момчил Панайотов в интервю за БТА

''Има гори, в които огънят не гори бързо и такива, в които може да гори с голяма скорост, а достигне ли короните на дърветата, става много опасно, това е т.нар.''върхов пожар''. Това каза в интервю за БТА доц. Момчил Панайотов, който е преподавател по специалност ''Дендрология'' в Лесотехническия университет в София и е автор в платформата ''Климатека''.

''Върховият пожар е налице, когато огънят вече влезе в короните на дърветата. Особено, ако са иглолистни, става една огнена буря – нещата много бързо започват да ескалират, да не говорим ако има и вятър'', отбеляза ученият.

В интервюто той разказа за местата, на които най-често възникват пожари; за техническата страна на гасенето им; за основните мерки, които могат да вземат хората, и за нуждата на държавата да се намеси по-засилено за решаването на проблема.

Зачестяващите пожари – научна обосновка

''Ние сме в ситуация на една продължителна гореща вълна. Метеоролозите и климатолозите имат дефиниция за горещи вълни. Тази гореща вълна е много продължителна. За това е налице ситуация, в която изсъхва растителността, особено тревната. Възникне ли пожар, той много лесно се разпространява и набира сила, тъй като в момента и влажността е ниска'', каза доц. Момчил Панайотов.

''Пожарите са комплекс от ситуацията, от фактори, които трябва да се съчетаят, за да се разраснат. Трябва да има горивно вещество, т.е. да има какво да гори. Трябва да има съответните метеорологични условия, които са предимно висока температура, ниска влажност и вятър. Необходима е и начална искра – нещо, което да запали пожара. В момента в България е налице метеорологична обстановка, която добавя към тази комбинация необходимия момент за разрастването на пожарите'', обясни специалистът.

Той отбеляза, че пожари възникват често, особено през лятото, но не всяка година се разрастват толкова много, достигайки подобни на днешните екстремни ситуации.

В полските райони или горите – къде по-често възникват пожари?

''Не е задължително пожарите да възникнат първо в полските райони, но най-често в България тръгват от там. Ние сме правили така наречения Национален профил на риска от бедствия в България, който е публикуван в сайта на Министерството на вътрешните работи, като към него има и Техническо приложение за горски пожари'', обясни доц. Панайотов.

Той уточни, че в този план може да се направи сравнение с различни бедствени ситуации. По думите му конкретно за пожарите са направени много анализи във връзка със статистическите данни и местата, където най-често възникват в България. В плана има и информация за комбинацията от фактори, при която стават пожарите. За нея е използвана огромна база данни, със съвременни алгоритми за машинно самообучение, което позволява на компютъра да открие някаква логика в представения масив от данни. 

''Тази логика е ясна - най-голям риск за възникване на пожари има там, където земеделски земи граничат с горски територии и там, където се наблюдава преход от равнинно-хълмист терен към планински терен'', казва дендрологът.

Опасността от полски и горски пожари

''Обикновено пожарите възникват в земеделска територия, а оттам – навлязат ли в горите, много лесно се разрастват. Един пожар, който е в тревни площи, гори много бързо, но в крайна сметка пожарникарите могат да достигнат до тях с пожарни автомобили, да го ограничат, да пуснат по-лесно булдозер, който да направи просек, да се използват пътищата'', коментира Момчил Панайотов.

Той обясни, че когато пожарът навлезе в гората, където е по-стръмно и много трудно може да се направи нещо, работата много често е на ръка, защото теренът не позволява да се навлезе с по-голяма техника.

''В общи линии, много е ясна статистиката в България. Когато има известна причина за възникването на пожар, много често тя е свързана с човек. Голяма част от пожарите се водят с неизвестна причина, но добре знаем, че те са свързани с хората, казва дендрологът.

Причини за предизвикването на пожари

''Има много варианти за човешки предизвиканите пожари – хора, които палят стърнища; хора, които палят тревни площи, за да ги изчистят; хора, които немарливо работят с техника в опасен момент. Има хора, които просто палят огън, без да се съобразят с обстановката. За съжаление, има и някои умишлени казуси, като много от тях не се доказват изобщо'', посочи дендрологът.

Специалистът каза, че дори хвърлени стари стъкла или бутилки могат да подействат като лупа и да предизвикат пожар, а едни от главните точки за започване на пожари са именно пътните артерии.

''Пожарът може да възникне естествено. Много често по време на гръмотевична буря, удря светкавица и запалва дърво. Напоследък не сме имали такива ситуации, за да кажем, че от това са възникнали последните пожари. В момента казусът не е такъв'', каза доцентът.

Мониторинг на пожарите в страната

''Не бих казал, че имаме система за анализ изобщо. Националният профил за риска, който споменах, е по-скоро анализ на статистически данни постфактум, тъй като Горското ведомство има ясна система, с която записва какво къде се е случило. В последствие тези данни могат да бъдат анализирани'', каза специалистът.

По думите му това, което със сигурност липсва на Горското ведомство, е система, която да позволи много бързо да се откриват пожари и да се подпомагат действията за гасенето им, и това в момента е записано като необходимост да се случи в страната.

''Сега ние можем да използваме Европейската програма ''Коперник“ – различните й сателитни продукти, които много бързо следят нещата. Те дават непрекъснато прогнози'', обясни доц. Панайотов.

Дендрологът уточни, че има Европейска система за пожарен риск, която непрекъснато издава прогнози по различен начин за това какъв е пожарният риск в различните части на Европа за следващите дни. Тя използва различни индекси, работейки с помощта на метеорологични фактори и някои данни за растителността.

''В случай на възникване на пожар е нужно много бързо да се обезпечи технически районът – да се вдигне специален дрон отвисоко, който да проследи как се развива пожарът и да следи информацията на терен. Тези неща се развиват, но не толкова бързо, колкото е възможно. Горското ведомство трябва да извърви много път в това отношение'', сподели ученият.

Пожарите в по-високи и планински райони

Доц. Панайотов каза, че при тези пожари в повечето случаи цялото оборудване се пренася ръчно. Хората тичат към мястото, опитват се да изрежат просеки, с тупалки да изгасят малките пламъци, което по думите му е много трудно и рисковано.

''На местата, в които няма възможност да навлезе по-тежка и по-голяма техника, и да достигнат джипове, много трудно се работи. И тук идва другият голям проблем, че в България нямаме специализирана Авиация за гасене на пожари. Разчитаме на няколко военни хеликоптера, които носят закачена кофа (мех), като по този начин се пренася и изсипва някаква вода, но това не е специализираното средство и количеството пренесена вода е малко'', подчерта авторът в ''Климатека''.

Липсата на специализирана Авиация за гасене на пожари

По думите на специалиста това създава предпоставка за много трудно овладяване на планински пожари и пожари в труднодостъпен район.

''В Старозагорско например, където наскоро имаше пожар, теренът беше стръмен и хората на терен са се измъчили много, защото не навсякъде може да влезе техника. Нуждата в България да имаме специализирани самолети за гасене на пожар, и специализирани хеликоптери, вече е много голяма, а това защо нямаме, е дълъг и сложен въпрос. В момента на всички им стана ясно, че трябва да имаме такива неща'', каза доц. Панайотов.

Техниката за гасене на пожари 

''За момента се влагат средства предимно в сухоземна техника. Пожарните служби имаха голям проект, който беше одобрен през месец февруари 2024 година, за закупуване на нова техника. Лично аз не съм запознат как премина тази процедура, а и знаете, че големите обществени поръчки отнемат време. Знам, че работят активно за осигуряване на по-добро оборудване за работа на терен'', сподели Момчил Панайотов.

По думите му в България Пожарните служби работят много активно за подобряване на наличната техника, но е необходима още работа, която да е насочена предимно към въздушната техника, защото иначе, както в момента се случва, ще се налага да искаме помощ от съседни държави.

''Техниката се руши, особено при екстремни ситуации. Убеден съм, че дори и да има чисто нова пожарна кола, тя няма да се кара на най-лошия възможен терен. Когато тя се повреди, през следващите 10 години няма да има с какво да се работи в градовете, когато възникне пожар. Хората все пак мислят по начин, по който да запазят техниката'', обясни специалистът.

По думите му именно това е причината в най-лошия терен, пожарникари да влизат с по-стари машини. Доцентът отбеляза, че това е начин да запазят техниката, когато са наясно, че на определни места има възможност тя да се повреди.

''Не трябва да се търсят опити за критикуване на пожарните служби за това, че ползват по-стара техника. По-скоро въпросът е да имат повече техника, за да успяват да си свършат работата'', допълни ученият.

Добри практики

''В Гърция например, когато започне сезонът, водоноски стоят паркирани на различни труднодостъпни места, просто за да може да се изкара вода в момент на необходимост, по най-бързия начин, като това е превантивна мярка. Доколко в България можем да очакваме, че когато оставим една водоноска, някой няма да открадне нещо от нея, вече е друг въпрос'', каза дендрологът.

Според него има различни начини хората да се организират, като трябва да се учим от опита на тези, които са патили повече от нас, защото навлизаме в една непозната ситуация.

''Трябва да сме готови да реагираме по начин, по който реагират в Испания, Гърция – все държави, които са патили много повече. Ако имаме готовност да реагираме като тях, надали ще са толкова големи предизвикателства след събития като тези днес'', посочи специалистът.

Той разказа, че на Запад е въведен и друг термин - Wildland Urban Interface (WUI). Това е концепцията, свързана с това, че именно около зоните, в които живеят хора; около скъпи и ценни обекти, трябва да се насочи вниманието и превантивните дейности.

Връзката наука - политика

По думите на доц. Панайотов дискусиите в за подобряване на тази връзка не преминават с желания ефект.

''Националният профил на риска е описан от екип от хора с различна експертиза, привличани са и чужди специалисти, които правят точно такива подобни симулации. Те са написали доклада и мога да кажа, че почти никой не знае, че такова нещо е свършено изобщо, независимо, че то е официално прието от Министерския съвет'', коментира доц. Панайотов.

''Имаме немалко неща, които са подготвени и разписани, и в крайна сметка не се работи по тях, не се изпълняват или се неглижират. За това не бих казал, че някой търси научната общност. Винаги институциите и управляващите казват, че са за това, което предлага научната общност, но реалността е друга'', добави той.

Горите, пострадали от пожар след време

''Състоянието на горите, пострадали от пожар, зависи много от това какъв е бил пожарът. Ако пожарът е с ниска интензивност, т.е. изгорил е само тревите, по-ниски храсти и малко клонки, ефектът не е толкова сериозен, даже понякога е благоприятен. Тогава, когато пожарът е с много висока интензивност, когато започва да изгаря и части от почвата, и когато след възникването му, дърветата изгорят напълно, тогава нещата стават по-драстични и може да минат десетилетия, докато се възстанови обстановката'', отбеляза ученият.

Специалистът обясни, че гората няма да се възстанови напълно, защото това отнема много време, тъй като има дървета, на които им трябват минимум 40-50 години, за да пораснат, след като изгорят. Той добави, че проблемът е когато на много места вече гори изгарят през около 20 години, което пречи за разрастване на трайна хубава гора.

''Има терени в България, които трайно преминават към ландшафт, който заради пожарите не може изобщо да образува устойчива гора в дългосрочен аспект. Това не е хубаво и показва, че наистина там трябва да се промени виждането ни за това какви гори трябва да имаме; да се промени концепцията за залесяване – дали се има за цел производителност – т.е. гора, от която ще излезе нещо – дървен материал, например, или просто искаме да имаме някаква горска екосистема в нея, защото това са различни неща'', обясни доцентът.

Според него не е нужно да се променят изцяло концепциите за стопанисване на горски територии, а най-голямото разковниче е да управляваме ландшафта, т. е. целия комплекс от територията, така че той да стане пожароустойчив.

''Това е едно комплексно планиране за това къде са най-рисковите зони; какво трябва да има в тях; какво трябва да свършим, за да намалим риска'', каза ученият.

Проекти

''Проектът FIRE-RES, в който и България участва, разполага с жива лаборатория точно в района на Стара Загора, в която се правят различни модели, за да може да се извършат всички стъпки, а именно – оценка на ландшафта; оценка на рисковите зони и приоритетните места за стопанисване, и къде трябва да се насочат усилията'', обясни експертът.

По думите му много грешно е мисленето на хората, че може просто да се отиде и да се премахнат храстите в една гора.

''В действителност това е скъпо мероприятие и не можем да си го позволим навсякъде, така е и в много от богатите страни. Действията трябва да се предприемат по някакъв анализиран начин. Именно това се прави демонстрационно по проект FIRE-RES за района на Стара Загора'', посочи доцентът.

Той сподели, че в момента участващите страни са на фаза, в която се опитват да достигнат до някъде, т.е. решенията са почти готови, но не и изпълненията им.

''Споразумението е инициирано от нас – от Лесотехническия университет в София. Целта му е да се съберат на една маса различните отговорни институции за дадена територия, които са много, и да започнат заедно да координират действията си, защото в момента всяка институция работи за себе си, а ландшафтът изисква комплексен подход‘‘, каза Момчил Панайотов.

Специалистът обясни, че в този район е налице комбинация от общински земи, частни земи, земеделски земи и горска територия. Те трябва да работят заедно, за да могат да координират не само действията в случай на пожар и авария, ами и превантивните действия, т.е. всяка институция, отговаряща за тях, да е наясно какво трябва да извърши и по какъв начин.

По-бързо разрастване на пожарите

Според доц. Панайотов разрастването на пожарите изцяло зависи от ситуацията.

''Няма еднакви гори, нито пък еднакви полета. Трябва да се има предвид, че най-проблемни са изоставените пасища. В такава територия огънят се разпространява много бързо. Ако е земеделска земя, където нивата е ожъната и изорана , там почти няма да се разпространи огънят. Ако не е изорана, се разпространява, затова – много зависи каква е ситуацията'', уточни ученият.

Най-бързо горят иглолистните гори 

''Трябва да се стремим така да стопанисваме горите, че да нямаме големи комплекси от иглолистни гори заедно, защото тогава много лесно огънят се прехвърля от една към друга гора. Проблем е, че в Родопите например всичко е една огромна иглолистна гора и там възникне ли пожар става явление, което има потенциално кошмарни последствия. За щастие там хората са по-отговорни и статистиката показва, че през последните години има много по-малко пожари, именно заради отговорността им'', коментира авторът в ''Климатека''.

Според него най-лоша е комбинацията от големи комплекси от иглолистни видове на стръмен терен, защото тогава огънят може много бързо да се разпространи, а пожарът да е много интензивен, и трудно да бъде загасен.

Превантивни мерки

Попитан дали поливането на растителността около къщите би спомогнало за предотвратяване на пожара да достига до домовете на хората, доц. Панайотов обясни, че когато е налице висока температура, всичко гори. В ситуация на интензивен пожар температурата е толкова висока, че всичко се пали. Според него е по-добре по-скоро да се почистват сухите треви около селищата.

''Преди всичко да се почиства растителността, да се изорава нарочно, да се мисли къде пожарникарите биха могли да забавят пожара, къде биха могли да го спрат, т.е. да се помисли предварително за това и да се подготвят пространствата, така, че да бъдат в сравнителна безопасност. 

''Много е важно по тези теми да се говори максимално много и да се пише, и то не когато всичко гори, а преди това. Аз лично следя коментари по темата и разбирам, че обществото е напълно неподготвено. Веднага започват политически интерпретации, а ситуацията не предполага това, защото въпросът не е обвързан само с политически фактори, налице са и много други'', акцентира доц. Момчил Панайотов.

Доц. д-р Момчил Панайотов се занимава активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горските райони – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е силно ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност. Част е от Софийския отряд на Планинската спасителна служба към БЧК. Момчил Панайотов е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на Министерството на вътрешните работи.