site.btaРумен Радев: Еволюцията на Конституцията се задвижва повече от неотклонното ѝ прилагане, а не от конюнктурните ѝ изменения

Еволюцията на Конституцията се задвижва повече от неотклонното ѝ прилагане, а не от конюнктурните ѝ изменения. Това заявява президентът Румен Радев в своя позиция по повод 33-тата годишнина от приемането на действащата Конституция на Република България, цитиран от прессекретариата на държавния глава. Президентът посочва още, че трябва да помним с уважение народните представители от Седмото Велико народно събрание, поставили правата на човека, националното и държавното ни единство пред своите политически различия.

Силата на Основния закон не се изчерпва само в способността му да се прилага пряко и спазването му да се гарантира от определени държавни органи. Същинската мощ на Конституцията е убеждението, че върховният закон е стабилен, сътворен с мъдрост, разум и грижа към обществото и отделната личност, посочва още Румен Радев.

Приетата на 12 юли 1991 г. Конституция във време на драматичен преход от тоталитаризъм към демокрация, не е „Конституция на прехода“, защото се основава на непреходни общочовешки ценности, отбелязва президентът. „Тези ценности трябва да се припомнят и отстояват всеки ден, защото свободата, мирът, хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта не са дар, те са исторически отвоювани достижения на човечеството и са неизменни признаци на демократичната, правовата и социалната държава“, посочва държавният глава.

На днешната дата през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска. Тя е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, се посочва в архивите на БТА. Нейното приемане е съпътствано от гладна стачка, политическо напрежение и искане за референдум, на който народът да се произнесе "за" и "против" новия основен закон на държавата.

На 13 юли 1991 г. новата Конституция на България след демократичните промени е обнародвана в "Държавен вестник" и влиза в сила. Гладната стачка на част от 39-имата депутати, напуснали първи Великото Народно събрание, обаче продължава. Тя е прекратена дни по-късно, след като частично исканията им са изпълнени и са насрочени избори за Народно събрание и местна власт.

Последните промени в Конституцията бяха приети от 49-ото Народно събрание в края на 2023 г.