site.btaБлизо 65 хиляди декара иглолистна гора са засегнатите територии от съхнене на територията на Югоизточно държавно предприятие

Близо 65 хиляди декара иглолистна гора са засегнатите територии от съхнене на територията на Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП). Това съобщи на пресконференция в Регионална дирекция по горите в Стара Загора директорът на ЮИДП Сливен инж. Димчо Радев.

Той посочи, че според степента на съхнене на дърветата процесът е диференциран в три посоки- слабо, средно и силно засегнати територии. Слабо съхнене с интензивност до 25 процента се наблюдава при 39 хиляди декара, средното ниво е между 25 и 60 на сто от насажденията на площ от 20 хиляди декара и най-засегнатите дървета, където може да се наложи около 100 процента изсичане, са в порядъка на 4 500 дка.

„Старозагорска област е най-силно засегнатата област. Тук близо 41 хиляди декара насaждения в момента съхнат. И това са главно насaждения, създадени около малките населени места и около големите градове, където обществото ще бъде най-чувствително при санитарни сечи за отстраняване на болните дървета“, посочи още той.

В Хасковска област около 12 хиляди декара е съхненето на иглолистни култури. В Ямболска и Сливенска област този процес е на около 9 хиляди декара, а най-малко в територията на ЮИДП е съхненето в област Бургас. „Микроклимaтът, който се създава от Черно море, влияе на културите“, посочи експертът. Според него един от проблемите, който се констатира, е, че промяната на микроклимата, свързан със земеделието, което се води в България, също влияе за развитието на тези патогени, които причиняват изсъхване. 

Сред засегнатите иглолистни култури са черен и бял бор, които страдат от засушаването, в тях се развиват патогенни гъби, нападнати са и от насекомни вредители. По думите на Радев този проблем съществува през последните десетина години и основната причина за него са промените в микроклимата. „Допреди 30 години в България поливното земеделие беше на мода и доста от полетата в Тракийската низина се поливаха. Това създаваше микроклимат, който не влияеше на развитието на патогени. В последните няколко десетилетия липсата на сняг също оказва влияние за падане на нивото на водните ресурси“, обясни експертът.

От думите му стана известно, че вариантът този процес да бъде намален е налагането на т.нар. санитарна сеч. С  отстраняването на болните дървета ще се запазят останалите, заяви инж. Радев. „На територията на ЮИДП ще се извършат такива санитарни сечи върху 38 хиляди декара. Това означава, че ще бъдат отстранени загиващите дървета. По думите на специалиста наблюдават се и други насаждения, ако там интензивността на съхнене се увеличи, което е възможно, ако няма есенно-зимни валежи, това ще доведе до задълбочаване на проблема. 

Директорът на ЮИДП каза, че изсечените количества дървесина ще заместят здрави дървета, които ще отпаднат от годишния им план за ползване. Ще бъде усвоена дървесината от болните насаждения. „Ние ще приложим основния метод за екологично стопанисване на горите да бъде спазен“, каза още той. Целта е да не се нахвърля годишното ползване, определено от проектите на ЮИДП.

Инж. Радев призова хората да бъдат спокойни, както и към търпение, защото сечите ще нарушат различни маршрути, които след приключване на сечите ще бъдат възстановени. Той допълни, че на мястото на изсечените дървета ще бъде извършено залесяване. "Лесовъдите ще направят всичко възможно да не се допуска ерозиране на тези терени и там да се възобнови гората", каза експертът.

„Всичко това, което се случва, не е ново. В последните 40 години имаме пет пика. Първият е през 1989 г., когато са изсъхнали са 134 хиляди декара иглолистни гори. Вторият е 1993 година с изсъхнали 117 хиляди декара, следват 2012-2013 с изсъхнали 140 хиляди декара гора, след това 2017 година с  близо 106 хиляди. Към 2024 година са изсъхнали малко над 180 хиляди декара. Всички тези пикове се характеризират с продължителни засушавания, особено през летните и есенно-зимните месеци“,каза Пенчо Дерменджиев, директор на Лесозащитна станция- Пловдив. Той коментира, че средната годишна температура за 2023 година е увеличена с 1,6 градуса. Това е най-топлата година от 1930 година насам. Зимата също е била най-топла с близо 3 градуса повече.

Според Дерменджиев именно това благоприятства за развитие на патогени и изсъхването на горите. „Основният причинител е патоген, който атакува младите игли и така изсъхват културите. При гъбните патогени не вършат работа третирания с каквито и да е препарати, затова се преминава към санитарна сеч на засегнатите. Спорите на патогените зимуват и в спорите на шишарките и така се заразява насаждението, обясни експертът.

Друг основен проблем, пред който са изправени лесовъдите, е т.нар. борова процесионка. „Това е един средиземноморски вид, който не е бил познат в България допреди 30-35 години, но се разпространява благодарение на климатичните промени. За съжаление, с годините тя се измества и ако допреди 5-6 години границата на разпространението ѝ на изток беше област Стара Загора, то тя вече достигна до Сливен“, каза Пенчо Дерменджиев, директор на Лесозащитна станция- Пловдив. И посочи, че според прогнозите през следващите 25 години тя ще достигне и до Черноморието.

„Боровата процесионка е в две форми и е силен алерген. Там, където горите са средно и силно нападнати, се провежда основно авиотретиране с биологични агенти“, допълни той. И подчерта, че целта не е да се унищожи процесионката като цяло „защото тя е част от хранителната система и кръговрата в природата, а да се потискаме популацията ѝ в нормални граници“. 

„ Националната комисия по лесозащита има предложение боровата процесионка да се обяви като вид, който е опасен за хората. Целта е да се работи по нейното отстраняване по механичен начин“, посочи експертът.

ЮИДП- Сливен стопанисва около 932 274 хектара, от които 655 хиляди хектара е държавната горска територия. На територията му има 32 териториални поделения, 6 ловни и 26 горски стопанства.