site.btaСуахили – непознатият език, от който всички знаят поне две думи

Всички знаят какво значи „Хакуна матата“ – думите от песента на Тимон и Пумба от „Цар Лъв“ с посланието „няма проблеми“ се превърнаха дори в част от разговорния език. Всъщност изразът е на суахили – език, който е сравнително непознат в България, но е един от най-разпространените в Африка езици.

Днес е Световният ден на езика суахили. Отбелязва се от 2022 г. с резолюция 41С/61 на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), приета на  41-ата сесия на 5 ноември 2021 г., показва информация на Отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се информира международната общност за ролята на африканския език суахили като важен инструмент при насърчаване на езиковото многообразие и общуването между народите по света.  

Макар да звучи екзотично, оказва се, че суахили не е толкова далеч от популярната култура. Например песента „Малайка“ на Мириам Макеба, изпълнявана и от „Бони М“ е изцяло на суахили, разказа за БТА д-р Александър Елизариев, който преподава суахили в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Малайка“ означава „ангел“, пояснява той. Дава пример и с песента на Майкъл Джексън „Либерийско момиче“, която започва също на суахили. „Сафари“ е също дума от този език и означава „пътуване“.

Доброто овладяване на суахили изисква много учене, отбеляза преподавателят. Според него има езици, в които трудно навлизаш, но после овладяването става все по-лесно и по-лесно. Има обаче и езици, които в началото са ти много лесни, но колкото повече учиш, толкова повече откриваш пластове и широчина на езика, за които не подозираш, и суахили е сред тях. В началото ти изглежда, че много бързо започваш да говориш и разбираш, поне за мен беше така, но го виждам и при студентите – започват лесно, в първия семестър се забавляват, но после им става все по-трудно и голяма част от тях се отказват, са наблюденията на д-р Елизариев. Освен това признава, че езикът трудно може да се практикува тук, за разлика от европейските езици, защото да намериш носител на суахили в България, е проблем. Самият той е учил езика на място. Бил е вече дипломиран индолог, когато е попаднал в Африка за работа по проект. Няколко седмици след пристигането му са го посъветвали, че е добре да знае и суахили и първо е опитал с разговорник, но после е решил да взема и уроци и всяка вечер при него идвал учител. 

В суахили има сложна граматика. Това е хибриден език, който се е формирал между арабски, индийски и персийски и местни езици банту при пътуванията на търговци до източноафриканското крайбрежие, а по-късно започват да навлизат и заемки от английски. Стар език е, има писмени паметници, които представят поезия, исторически хроники, митове, още към 9-10 век, което означава, че към 9 век езикът вече се е формирал, посочи преподавателят. 

Граматиката е сложна, защото например в суахили няма род, но има семантичен клас - клас за живи същества, клас за дървени предмети, клас за абстрактни категории. Този начин да видиш света чрез семантични признаци е една от трудностите при овладяване на езика, коментира д-р Елизариев. Другата трудност според него е, че едно и също нещо на български може да се каже по различни начини на суахили, с много тънки оттенъци на смисъла. Именно граматиката го позволява - колкото по-сложна е граматиката, толкова по-лесна е комуникацията, защото могат да се предадат повече нюанси, смята той.

Освен че някои неща могат да се кажат по няколко начина на суахили, има и друга особеност - една и съща фраза на суахили може да се разбере по различен начин - например изреченията „самолетът лети“ и „птичето подскача“ могат да звучат по един и същ начин и трябва да се знае контекстът на ситуацията. Има много парадокси в езика - например за „от“ и „в“ града на суахили може да се използва един и същ предлог или изобщо да няма предлог, зависи колко подробен искаш да си. Като една замъглена картинка и на нея някакво място, което трябва да бъде видяно по-ясно и ярко – с употреба на определени думи или граматични средства това място се фокусира, разяснява д-р Александър Елизариев.. 

Човек започва много бързо да говори на елементарно ниво на суахили, и се учудва, като не разбира по-сложните неща. Казваш си: „Как така свободно общувам в кухнята и на пазара, но не разбирам новините по телевизията, нито тиийнейджърите в двора“. Оказва се, че новините са на друго ниво граматика и лексика, това не е този пазарният език или т.нар. китчън суахили. Младежите пък говорят на „арго“. Има много сленг в държавите, в които се говори суахили. В Кения този сленг се казва „шенг“ и дори на две различни улици се говори на различен шенг, за да могат групите да скрият разговорите си. По същия начин децата имат различен „шенг“ от  родителите си. Твърди се, тази особеност на езика е още от времето на търговията с роби, за да могат местните да запазят в тайна разговорите си, разказа той. Заради това суахили развива една такава черта, че хем да бъде разбираем, хем в един момент да превключиш регистъра и да стане неразбираем. По някакъв начин езикът се заключва и се отключва, това за нас, учените, е лингвистичен куриоз и може да се научи само в среда, обясни д-р Елизариев. Той обаче допълни, че стандартният суахили ни дава достъп да се разберем с всички, отваря ни всички врати. Когато видят, че чужденец се отнася с уважение, без предубеждение и с интерес, местните са добронамерени, гостоприемни и благоразположени. Не съм чувствал от тяхна страна враждебност, обяснява той и отбелязва, че расизмът и шовинизмът са двупосочни - ако не ги излъчваш, няма и да ги получиш като отношение.

По неговите наблюдения изучаването на езика прави и студентите по-толерантни към другите. Първата ми специалност е индология, която сама по себе си е много интересна, интересувам се и от персийски, и от китайски, освен африканския суахили, и всеки друг език ти дава възможност да открехнеш едно прозорче - през езика и литературата да видиш повече, един друг свят, иначе сме капсулирани в своя, смята той.

Един език винаги има накъде да се задълбочава, не можеш да кажеш, че като си получил диплома, знаеш всичко, смята д-р Елизариев и допълва, че още не е свършил да учи суахили – езикът е дело на цял живот. Няколко години живях и работих в Кения, занимавах се и го учих за ежедневието си, и си мислех, че го знам, но се оказа, че книжовната норма е различна от найробския вариант. Даже сега от време на време плащам за частни уроци с учител онлайн, и продължава да ми е интересно – винаги има какво да се попита носителя и да се научи нещо ново от него, отбеляза той. 

Най-интересно му е било да прочете на суахили „Алиса в страната на чудесата“. Много беше интересно да видя този текст, свързан с детството ми, а и с детството на всеки, през друг поглед, просто виждаш Алиса през очите на човек от Африка, разказа Елизариев.

Езикът е своеобразен пропуск към друг свят, инструмент да видиш как мислят и как действат другите, защо африканската култура е такава, защо индийската е такава. Можем да се оглеждаме в другите и когато научим нещо за толкова далечни култури, да се върнем и да погледнем себе си, отбеляза преподавателят.