site.btaПисателят Александър Томов: Журналистиката в много случаи е първа власт

Журналистиката в много случаи е първа власт, казва през 1997 г. Александър Томов. Днес се навършват 80 години от рождението на поета, белетрист, кинодраматург и публицист.

Радой Ралин казва за него: „Белетрист, в чийто категоричен стил читателят веднага вниква и го обиква. Той разгъва широки житейски платна, обхваща различни съдби, но неговата основа е винаги съвременна. Едва ли има друг наш разказвач с толкова гъст вътък на образите и наблюденията“.

Александър Томов е роден на 3 юли 1944 г. в София. През 1972 г. завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. От 1972 до 1982 г. е редактор в радио „София“. От 1982 до 1992 г. работи като кинодраматург в Националната филмова студия филми „Бояна“. От 1997 до 2001 г.  става председател на Националния съвет по радио и телевизия (НСРТ). От 1997 г. преподава кинодраматургия в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Нов български университет.

Умира на 21 октомври 2020 г.

ПИШЕ РОМАНИ, РАЗКАЗИ, ПИЕСИ, ПОЕЗИЯ... 

През 1975 г. дебютира с цикъл стихове в поетичния сборник „Лирично ято“. През 1977 г. Драматичния театър „Сълза и смях“ поставя пиесата му „Предградия“. Сборникът новели „Улица към предградието“, издаден през 1987 г., е неговият дебют в белетристиката.

Издава стихосбирките „Приказните езера“ (поема за деца, 1973), „Квартал Надежда“ (1978) и „Луминесцентни балади“ (1999), сборници с разкази и новели – „Елегия за птици“ (1983), Светата Ана“ (1984), „Памет“ (1985), „Мелница за ветровете“ (1986), „Улица към предградието“ (1987), „Абсурдна любов“ (1990), „Здрач и печал“ (1992), както и трилогиите „Корупция“ (1989-1992), „Новобогаташи“ (1997), „Арсения“ (2002), „Четвъртата власт“ (2004).

През 2000 г. Александър Томов разказва пред БТА за романа „Пурпур“: „Пурпур е първият ми исторически роман, посветен е на покойния ми син Роман… Роман беше византолог, той ми е дал почти всички използвани текстове, благодарение на него написах книгата“. Други исторически романи на Томов са „Византийският лабиринт“ (2017) и „Императрица Теофано“ (2018). Негови книги са преведени в Германия, Полша, Чехия, Унгария, Русия.

„Поведението на писателя в обществото трябва да е писателско, тоест на човек, който си служи с думите, който не може без думите и който се опитва да въздейства чрез думите“, казва Александър Томов през 1996 г.

КИНО

Александър Томов е сценарист на игралните филми „Елегия“ (1982), „Зелените поля“ (1984), „Романтична история“ (1985), „Смъртта може да почака“ (1985) „Характеристика“ (1986), „Поема“ (1986), „Мечтатели“ (1987), „Изложение“ (1989), „Разводи, разводи…", „А сега към морето“ (1989), „Пантуди“ (1993). По мотиви от негови новели са заснети филмите „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986), „Изложение“ (1988), „Маргарит и Маргарита“ (1989).

На 6 март 2020 г. е премиерата на филма „Останалото е пепел“ за Атанас Буров по сценарий на писателя Александър Томов.

От 1982 г. Александър Томов е член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) и на Съюза на българските писатели (СБП).

ПРИЗНАНИЕ

Носител е на наградата „Владимир Башев“ (1978), на наградата на в. „Пулс“ за първа книга на млад автор (1979), удостоен е с наградата на СБФД за дебют за сценария на филма „Елегия“ през 1982 г. Носител е на наградата на СБП за книгата „Елегия за птици“ през 1984 г. През 1986 г. във Варна получава награда за филма „Мечтатели“. Награден е за филма „Характеристика“ на Международния кинофестивал в Москва (1985).

Получава „Наградата на София“ за сценария на филма „Мечтатели“ (1987). Удостоен е за цялостно творчество през 1997 г. със званието „Почетен гражданин на София“. През 2014 г. Александър Томов е удостоен с наградата „Златен век“.

/ДД

/МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 15.09.1997; БТА, ВИНФ, 27.02.2000; БТА, ВИНФ, 20.05.2014; БТА, ВИНФ, 10.02.2020; Томов, Александър. Сянката на един сън. София. Хемус, 1994; в. „Демокрация“, бр. 17/12.05.1996; Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 512; Енциклопедия българско кино, София 2000, с. 257; Сп. „Съвременник“ , бр.1/2004, с. 365;  https://bnr.bg/hristobotev/post/101360989/otide-si-pisatelat-aleksandar-tomov