site.btaСъвместните усилия на правителството, частния сектор и организациите с нестопанска цел за постигане на напредък в декарбонизацията обсъдиха експерти

Съвместните усилия на правителството, частния сектор и организациите с нестопанска цел за постигане на напредък в декарбонизацията обсъдиха експерти по време на сесия на тема "Декарбонизация на транспорта и интелигентната мобилност", която се проведе в рамките на форума за зелена трансформация "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа“. Събитието бе открито тази сутрин в „София Ивент Център“. Организатори са Dir.bg и 3Е News. БТА е медиен партньор на форума.

Сесията откри служебният министър на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. В дебата участваха ръководителят на инициативата Startup Europe в Европейската комисия Исидро Ласо Балестерос, Андрей Новаков, евродепутат от групата на ЕНП, председателят на Управителния съвет на "Аутомотив клъстер" - България Емануил Фунтукис, директорът "Корпоративно управление, иновации и развитие" на Transport Trade Services АД Габриел-Андрей Течера, както и Владислав Атанасов, ръководител на работна група за съхранение на въглероден диоксид към Федерацията на работодателите в петрола и газа (FPPG). 

Исидро Ласо Балестерос посочи, че редица фактори трябва да се вземат предвид по отношение на Зелената сделка. Ласо отбеляза, че България, бивайки на пътя между Европа и Азия, може да се превърне в транспортен хъб. Високоскоростната железопътна връзка ще засили инвестициите и България може да изтъкне ползите от своето местоположение, смята Ласо. Той посочи, че България трябва да обърне особено внимание на инфраструктурата и облекчаването на доставките. Трябва да се засилят мерките за безопасност и сигурност предвид геополитическото положение на България, това ще допринесе за независимостта на веригите за доставки, добави Ласо.

Технологиите в областта на роботиката и изкуствения интелект могат да допринесат към интереса на инвеститорите, смята той. Ласо даде пример с Румъния, която развива цялостна инфраструктура в областта на напреднали технологии. Друг добър пример е високоскоростната жп мрежа, която се изгражда в Унгария, каза още Ласо. 

Евродепутатът Андрей Новаков се включи онлайн по време на сесията, като посочи, че чистите технологии трябва да бъдат налагани с темпото на едно средно домакинство в Европа. Новаков смята, че ако има вид транспорт, който може да изпълни критериите за въглероден неутралитет, това е железопътният транспорт. Той посочи още, че България е предприела всички необходими действия за инвестиции в железопътния транспорт. Новата линия от София до Бургас е един от примерите за това, добави Новаков. 

Той призова България да се възползва от най-ценното си предимство - геополитическото си местоположение. Трябва да бъде довършена магистрала "Струма", посочи още евродепутатът.

Председателят на Управителния съвет на "Аутомотив клъстер" - България Емануил Фунтукис заяви, че 11% от БВП на България идва от "Аутомотив клъстер". Големи инвеститори дойдоха в държавата, всяка една кола има поне една част, която е произведена в България и от нашия клъстър, добави Фунтукис. 

Фунтукис посочи още, че от голямо значение е производството на батериите по отношение на декарбонизацията и това какъв е техният живот. Председателят на "Аутомотив клъстер" обясни, че състезанието за производство на батерии е с Китай, които произвеждат твърди и солидни батерии. "Ние въведохме технология на батериите, която възпрепятства възпламеняването на батерията при сблъсък,", каза още той. 

Владислав Атанасов, ръководител на работна група за съхранение на въглероден диоксид към FPPG, акцентира върху технологията за декарбонизиране. Със Зелената сделка вкарахме много технологии в нашето портфолио, което го изискват самите бизнеси, каза той. Имаме голям проект за 11 инициативи за декарбонизация, посочи Атанасов. По отношение на методиката за декарбонизация той каза, че се работи с геолози и инженери, които да са наясно с процеса и да го направят безопасно. Това е нещо много скъпо, така че Европейският съюз е силно въвлечен с програми за финансиране. Страните членки започват, макар и доста по-бавно, да предоставят някакви механизми, каза експертът.