site.btaУспешни проекти и отворени по оперативните програми мерки бяха представени във Враца по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“

Успешно изпълнени проекти, одобрени концепции за интегрирани териториални инвестиции и отворени мерки по различни програми бяха представени днес на конференция в Националния пресклуб на БТА във Враца. Конференцията е по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ и в нея участваха представители на Община Враца, ОИЦ-Враца, на работодателите - в лицето на Търговско-промишлената палата - Враца, и Природен парк „Врачански Балкан“. 

Експертът от Областния информационен център – Враца Гроздан Темнишки поздрави БТА за изпълнявания проект, тъй като, според него, има сериозна нужда от повече информация за резултатите от кохезионната политика. По думите му, по последна информация от ЕС сме в голям оксиморон – страшно много средства са инвестирани, а в същото време хората са недоволни от ЕС. Повечето хора дори не знаят, че много неща са направени с помощта на ЕС и са в неведение. Затова е вашата роля – да разпространявате тази политика, каза Темнишки. Експертът информира за предстоящите срещи по общини от първия информационен цикъл на ОИЦ-Враца. На тях се представят отворените процедури по ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и др. "Който се интересува може да посещава информационния ни портал, страницата ни във Фейсбук, може да се свързва и с нас, напомни Темнишки. 

Резултатите от свършеното до момента в област Враца по кохезионната политика, вложените средства по общини, представи Станислав Тонов, също експерт в ОИЦ-Враца. Той отбеляза, че през програмния период 2007-2013 г. в област Враца са реализирани 227 договора на обща стойност над 186 млн. лева. През следващия програмен период 2014-2020 г. общият брой договори вече е 1222, като средствата са над 720  млн. лв., а увеличението е шест пъти, посочи Тонов.

Той представи данни за усвоените европейски средства през последния програмен период по общини. Най-много са в община Враца - 652 договора от 489 бенефициенти, за 399 144 120 лева. Най-малко са в община Хайредин – 29 договора за малко над 9 млн. лева. Наблюдава се значителна разлика по отделни общини, като стремежът трябва да бъде областта да се развива равномерно, а не само областният град, коментира експертът. Тонов отбеляза, че административните тежести при кандидатстване за финансиране с европейски средства се опростяват. Системата ИСУН, където се отчитат бенефициентите, улеснява целия процес, като се работи изцяло дигитално, каза той. 

Като цяло областите в Северозападния регион се развиват в правилната посока. Наблюдава се тенденция на увеличаване на броя сключените договори. Средства има, остава бизнесът, общините и неправителственият сектор да реализират своите проекти с мисъл и цел, коментира още Тонов.

Как ще се развива Северозападът и, в частност, община Враца според разработените Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ), разказа началник отдел „Програми и проекти“ в Община Враца Ралица Гешовска. Тя представи КИТИ „Зелени решения за устойчиво развитие на СЗР“, чиято основна цел е прилагане на комплексно решение на идентифицираните нужди и проблеми, с принос в развитието на общините Враца, Монтана, Бяла Слатина, Борован, и Мизия. В посочената концепция влизат общо седем отделни дейности/проекта, насочени в различни сектори като здравеопазване, култура, транспорт, околна среда, икономика, туризъм и спорт. Проектите са: „Мобилност и зелен транспорт в общините Враца и Монтана – етап 2“, „Осигуряване на транспортна обезпеченост на Индустриален парк – Враца“, „Обновяване и модернизиране на Централна пешеходна зона – етап 2“, „Разкриване на мобилен кабинет в Диагностично-консултативен център 1 – Враца в подкрепа на провеждане на информационни кампании и профилактика“, „Изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Враца““, „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на Драматично-куклен театър „Драгомир Асенов“, град Монтана“, „Превенция на наводненията по поречието на река Скът“.

По думите на Ралица Гешовска, концепцията е одобрена, а Община Враца ще бъде директен бенефициент. Общината има още една подадена Концепция – „Враца – зелен град“. „Министерството на околната среда и водите имат готовност, след като излязат окончателните списъци, веднага да отворят схемата“, каза Ралица Гешовска, допълвайки, че очакванията са до шест месеца след излизането на тези списъци да може да се кандидатства.

Няколко изпълнени проекти, финансирани по програмите Интеррег „Румъния – България“ и „България – Сърбия“, свързани с туризма и представянето на трансграничния регион по нов начин, представи експертът от Търговско-промишлена палата – Враца Светлана Борисова. Това са „Уникална концепция за пътуване в зоната Румъния - България на децата и техните семейства“, „Дунав – мога да те чуя и няма да те забравя, мога да те видя и ще те запомня, мога да те пресъздам и да те разбера“, „Българо-сръбски гурме влак“. 

Последният представен от експерта проект беше „Пътеводител на джелатото“, който ТПП-Враца изпълнява в момента. Той е насочен към насърчаване на сътрудничеството с организации, активни в сектора на културния туризъм и традиционните храни. Проектът оказва въздействие и стимулиране в областта на устойчивостта и зелените решения в сектора на гастрономията, насърчава връзката с местните общности, използването на местни продукти, като предлага модел, който може да се възпроизведе, обясни Сватлана Борисова. 

По думите ѝ, по проекта ще бъде създаден първият европейски път на джелатото, ще се осигури подкрепа и популяризиране на културния туризъм, чрез свързване на оператори, доставчици и производители и потребители на занаятчийско джелато, популяризиране на нови туристически атракции.

Участниците в местната конференция се запознаха и с още един проект, свързан с туризма, по програма Интеррег „България-Румъния“ 2014-2020 г., изпълнен от Природен парк „Врачански Балкан“. В рамките на проекта са дигитализирани териториите на парковете от двете страни на Дунав – на ПП „Врачански Балкан“ в България и на ПП „Железни врата“ в Румъния, обясни експертът от парка Оля Генова. По думите ѝ, направеното заснемане е с много висока точност, създадените 3D модели на парковете и на обектите в тях вече могат да се разглеждат виртуално и то с голяма прецизност.

В края на конференцията всички участници се обединиха около предложението представените, а и бъдещи туристически проекти да предлагат връзка на своите интернет платформи с други подобни, разработени за региона проекти. По този начин ползващите сайтовете български и чуждестранни граждани ще получават пълна информация за всичко, което регионът предлага в различните направления – културен, кулинарен, религиозен, фестивален и друг вид туризъм, обясни предложението си Ралица Гешовска.