site.btaЗа опазване на колониите на лалугерите апелират в Деня на „Натура 2000“ от Българското дружество за защита на птиците

За опазване на колониите на лалугерите апелират в Деня на мрежата „Натура 2000“ от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Изчезне ли лалугерът, настъпва загуба за цялата екосистема, каза за БТА доц. Йордан Кошев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Доц. Кошев участва в наблюдение на лалугерите в пасищата на столичния район „Кремиковци“. Наблюдението е организирано от БДЗП и проекта „Живот за сокола“.

Европейският лалугер е застрашен от изчезване в световен мащаб, а и в България популацията му устойчиво намалява, посочи и Димитър Градинаров, орнитолог от БДЗП. По думите му от наличието на лалугери зависи съществуването и на ловния сокол, царския и скалния орел, малкия и големия креслив орел и др.

Лалугерите са в основата на хранителната верига, тъй като с тях се хранят бозайници и птици, допълни доц. Кошев. „Домовете“ на лалугерите се използват и от други животни, каза още той и посочи, че птицата каменарче гнезди в дупките на лалугерите. Странно съжителстват каменарчетата и лалугерите, наблюдавали сме как птиците се опитват да откъснат косми от лалугерите, които после носят в гнездата си, в които снасят яйца, добави той. Отворите на дупките в земята, които лалугерите правят, са свързани помежду си с тунели, и са място както за прибиране, така и за бягство на лалугера.

Другото наименование на лалугера е земна катерица, но той е много по-къса опашка от тази на катериците, добави доц. Кошев. Лалугерът достига дължина 20-30 см, и тежи 200-300 гр. Проблемът с размножаването му е свързан с местообитанията, тъй като пасищата се ползват от фермери, превръщат се в обработваеми площи или се използват за соларни паркове. По този начин изчезва храната за лалугерите, а това е загуба за цялата екосистема, тъй като след изчезването на лалугерите, изчезват хищните птици, други бозайници, птичките каменарчета и др. 

Лалугерът се храни основно със семената на тревата, които събира в бузите си, а след това слиза в дупката си и там се храни необезпокояван. Животното предпочита да не стои дълго извън „дома си“, защото представлява интерес за хищниците, а когато усети опасност, лалугерът издава определен звук, чрез който предупреждава останалите, обясни той. 

През зимата лалугерите спят зимен сън, но ако не се нахранят добре и не натрупат тлъстини, не могат спокойно да преживеят студените месеци, тъй като те не трупат запаси от храна, а разчитат само на натрупаната тлъстина. Ако тя не е в достатъчно количество, животните се събуждат по-рано, което пък води до по-честото им загиване. Често, по време на хибернацията на лалугера, земята бива изоравана и когато се събуди, няма с какво да се нахрани, тъй като пасището вече е превърнато в нива, каза още доц. Кошев. 

Друга причина за уязвимостта на лалугерите е глобалното затопляне, добави доц.Кошев. Ние си мислим, че колкото е по-топло, толкова по-добре се чувства и лалугерът, но това не е така. По думите му, когато е топло, а лалугерът все още спи зимен сън, се повишава температурата в гнездовата камера и по този начин се засилват процесите на метаболизма и бързо се изгарят мазнините. Това води до по-ранно събуждане на лалугера - когато все още няма тревна покривка, и за него няма храна. Промените в климата влияят зле на хиберниращите животни, добави той.

Вероятно най-голямата колония от лалугери в България е близо до яз. Белмекен, посочи още доц. Кошев. Женската ражда 5-6 малки, но проблемът е, че раждат веднъж годишно, а след това влизат във фаза на сън, допълни той и направи сравнение с полевките – домашните мишки, които раждат 3-4 пъти за една година. Продължителността на живота на лалугерите е 4-5 години. Лалугерът не може да се отглежда в домашни условия, а и освен това от опит сме установили, че хапе, добави доц. Кошев. 

Проектът „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“, или „Живот за сокола“, е посветен на възстановяването и опазването на вида Falco Cherrug в 28 защитени зони по Натура 2000. Общата идея на проекта е да подпомогне възстановяването на популацията. Проектът се координира от Българското дружество за защита на птиците и се изпълнява в международно партньорство със „Зелени Балкани“, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Румънското орнитологично дружество, „Съюз на ловците и риболовците в България“, Фондация за местообитанията – Холандия и Тюбингенския университет „Еберхард Карлс“. Срокът на проекта е пет години и е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.

Възстановяването на ловния сокол ще бъде подпомогнато с подобряване на качеството на гнездовите местообитания чрез изграждане на безопасни платформи за гнездене и подобряване на хранителните източници. Подобряването на местообитанията ще доведе и до повторното им колонизиране от индивиди, произлизащи от Унгария и разпространени в България и Румъния.

Днес се навършват 32 години от създаването на мрежата „Натура 2000“.