site.btaВ здравеопазването, образованието и програмирането има колосална добавена стойност от изкуствения интелект, каза Доброслав Димитров

В здравеопазването, в образованието и в програмирането има колосална добавена стойност заради изкуствения интелект. Това каза Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании, по време на четвъртото издание на „Здравен барометър“ - гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България на основата на преимуществено количествени показатели. Инициативата се осъществява от Центъра за правни инициативи с ръководител проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ „Климент Охридски“. Дискусията днес беше посветена на здравеопазване, интелигентни системи и изкуствен интелект.

Най-честата грешка е, че хората смятат, че сме създали нещо, което е предвидимо, но никой нищо не знае – нито създателите на технологията, нито останалите хора и се сблъскваме с друго ниво на непознатост, каза още Димитров. На въпроса защо го правим и дали можем да го спрем, отговорът е, че не можем, допълни той. По думите му преди 100 г. на електричеството му е отнело 35 г., за да стане масова технология, а на изкуствения интелект това е отнело една година. За цялата история на човечеството има 25 технологии, които променят живота непредвидимо, каза още той и посочи, че изкуственият интелект влияе на осем милиарда души и който го притежава, знае, че може да владее света. Имаме интелект, който не разбираме, но за сметка на това се развива бързо, допълни Димитров. По думите му изкуственият интелект и синтетичната биология са двете области, които много бързо променят света. Бъдещата цел на големи технологични компании е създаване на хуманоиден робот, като вече има бот, извършващ дейности в завода на компания, произвеждаща автомобили. Истински трябва да ни притеснява какво ще се прави с изкуственият интелект, тъй като нациите, които имат и прилагат тази технология, ще имат бъдеще, а останалите ще станат организации и хора, ще станат излишни, посочи още Димитров и допълни, че решението на проблема би било надграждане на знания и умения у хората.

Много се говори, но малко се знае за изкуствения интелект, както и какви биха могли да бъдат последиците, каза проф. Вълчев. По думите му В ЕС се правят опити да бъде положена регулация на проблемите, свързани с изкуствен интелект, като един от най-големите въпроси е какво следва да се разбира под изкуствен интелект. Изкуственият интелект е множител – може да се защитиш с него или можеш да извършиш престъпление, каза още проф. Вълчев. Според него е илюзия, че в рамките на ЕС може да се реши този въпрос и са необходими общи усилия на човечеството.

Акад. Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, директорите на Военномедицинската академия и на болница „Пирогов“ ген. Венцислав Мутафчийски и д-р Валентин Димитров, деканът на Медицинския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Любомир Спасов, д-р Георги Пранджев от Медицинския университет в Плевен споделиха професионалния си опит от роботизираната хирургия. Според тях бъдещите хирурзи трябва да имат необходимите умения за ориентиране във виртуална среда, да надграждат уменията си на симулатори, да имат добре развито пространствено мислене и компютърни познания, както и да има контрол върху работата с роботи.

Има теми, с които медицината трудно може да се справи – анализът на данните, фармаиндустрията, персонализираната медицина, оценката на здравното застраховане, създаване на интелигентни асистенти на хронично болни хора, каза онкологът проф. Георги Михайлов. По думите му данните в областта на здравеопазването се увеличават тройно за много кратък период, а те трябва да бъдат анализирани и поднасяни под контрола на медицинската общност. Няма достатъчно обучени кадри в областта на изкуствения интелект и няма методи за оценка докъде може да достигне, която и да е технология, каза още той. В областта на фармацевтичната индустрия ще се предвидят много средства за изкуствен интелект, за да се редуцират огромните суми, които сега се предоставят.

Нашият социум вече не може да отговори на изискванията на революцията в медицината, допълни проф. Михайлов. По думите му изкуственият интелект би помогнал за персонализиране на терапевтичния подход в лечението на пациентите. В оценката на здравното застраховане изкуственият интелект също има място, тъй като това застраховане е важен, но изключително рисков бизнес, допълни проф. Михайлов.