С близо 60 процента е намалял добивът на бяла мида у нас през миналата година спрямо предходната 2022-ра. Спадът през 2023 г. спрямо 2019-2020 г., е 70 процента. Това каза за БТА изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Николай Георгиев.
Уловът на бяла мида в България е разрешен през 2013 г. През 2018 г. добивът е бил 818 тона, след което количеството постепенно започва да намалява, като се стигне до 2022 г. - 450 тона, а през 2023 г. - 150 тона. Данните алармират за тревожен спад, за това, че нещо се случва в морето. Именно на базата на статистиката на ИАРА бе издадена заповедта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за тримесечна забрана за улов на бели миди. Знаете, че миналата седмица имаше протест на рибари, занимаващи се с улов на бяла мида, които се обявиха против тази дълга забрана, ограничаваща възможността им да практикуват занаята си, получи се известно напрежение. Проведох разговори с Министерството на земеделието и храните, и решихме отново да се съберем на една маса и да преразгледаме още веднъж това решение, за да се тушира напрежението. Днес в сградата на Агенцията организираме широка среща с всички заинтересовани страни, ще ги изслушаме, ще чуем доводите и аргументите им, ще ги обсъдим. Надявам се, да се стигне да някакво компромисно решение, до обща позиция, заяви за БТА Георгиев.
Един от вариантите, които ще обсъждаме на срещата, е малко да се намали срокът на забраната или забранителният период да се раздели на две - да има пролетно-лятна забрана за улов на бяла мида и есенно-зимна. Според представители на науката мидата се размножава между 12-17 градуса температура на морската вода. Това са месеците април, май и малко от юни и след това още веднъж през октомври и ноември, когато температурата на водата отново падне, коментира за БТА Георгиев.
Според специалисти една от причините за намалелия добив на бяла мида е интензивния ѝ улов, друга е увеличената популация на рапаните, които изяждат мидите.
/РИ/
news.modal.text
