Юридическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ е домакин на научни четения на тема "Право, дълг, свобода". Събитието е посветено на 300-годишния юбилей от рождението на Имануел Кант и на 125-годишнината от рождението на Цеко Торбов и ще продължи и утре.
Идеята за ежегодни научни четения дойде преди около осем-девет години, каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Правили сме ежегодни научни четения на най-различни теми, включително и свързани с годишнини, посветени на видни преподаватели, но главно от Юридическия факултет, посочи проф. Вълчев. Тази година колегите от Философски факултет предложиха да направим нещо съвместно и с колегите от Юридическия факултет решихме, че не е лошо да опитаме да свържем двете годишнини. Не е просто един от големите познавачи на Кант в България, но и прекрасен негов преводач, обясни деканът.
Проф. Вълчев изнесе лекция на тема: „Основната норма на Келзен и сянката на Кант“. В нея той отбеляза, че за разлика от емпиричните науки, юридическата наука не изследва факти, тя обаче е свързана с фактите, доколкото изследва значението на фактите. Правните норми предписват, но ученият юрист описва това, което те предписват, добави той.
Имануел Кант е забележителен мислител, който увенчава философията на Просвещението и слага началото на римската класическа философия, каза в началото на своята лекция проф. Янаки Стоилов, съдия в Конституционния съд, на тема "Учението на Кант – към съвършенство, реалност и цялост на правото".
Кант полага основите на нова философска школа и доближава религията до човека, като я свързва с разума, посочи проф. Стоилов. Целият си живот Кант прекарва само в Кьонигсберг, но това не му пречи да създаде космополитна теория. Учението на Кант за правото може да бъде скицирано с три черти: съвършенство, реалност и цялост. Самият Кант не ги назовава по този начин, но те есенциално обясняват неговото творчество, обясни проф. Янаки Стоилов.
Когато Кант говори за един рационален закон, той казва, че юридическите закони са предписани от разума, те се отнасят до външните постъпки на хората, т.е. какво е нашето поведение едни спрямо други, а не какви са моите вътрешни мотиви да постъпя по някакъв начин, каза доц. д-р Симеон Гройсман, който говори на тема „За законното и за правилното през призмата на юридическия метод и неговата критика“.
От негова гледна точка, това да намерим кой е правилният юридически закон, рационално изработеният, е достъпно на хората, защото човекът носи метафизиката на нравите в себе си, обясни доц. Гройсман. Човек се базира на естественото право, има своята съвест, тази съвест му диктува и той като използва рационалния метод на познание може да достигне до един правилен закон, каза той. Кант започва със своя либерализъм да мисли за едно общество, в което да не се мисли просто през призмата задълженията на поданиците, а правото да се мисли през свободите и как моите задължения са дотолкова, че да помогнат на вашата свобода, обясни доц. Гройсман.
Осмите поред Научни четения, организирани от Юридическия факултет, тази година са посветени на 300-годишния юбилей от рождението на Имануел Кант (22.04.1724-12.02.1804), посочват организаторите. С името на великия немски философ са свързани както едно основополагащо учение за правото и морала, така и водещ просвещенски принос за осмислянето на основите на гражданското общество и правовата държата. Отново през април тази година честваме и 125-ата годишнина от рождението на големия български кантианец и естественоправник проф. Цеко Торбов (2.04.1899-8.06.1987), без чийто преводачески и изследователски талант не бихме могли да мислим нито за българското кантианство, нито за националната ни философия на правото.
/ВД/
news.modal.text
