Министерството на правосъдието (МП) предлага изменения в Административнопроцесуалния кодекс, които да сложат край на прекратяването на дела заради отмяна на атакуваните актове. Това съобщиха от пресцентъра на ресорното министерство.
Според предложенията административните съдилища, както и Върховният административен съд (ВАС), няма автоматично да прекратяват дела само защото атакуваните пред тях актове междувременно са били отменени. До прекратяване няма да се стига, когато при прилагането на оспорения общ административен акт или подзаконов нормативен акт са засегнали субективни права, свободи или законни интереси на оспорващия. В тези случаи съдът ще се произнесе по същество, като може да обяви нищожността на акта, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването. А потърпевшите могат да потърсят обезщетение за вреди, ако съдът е уважил жалбите, предвиждат още промените, предложени от министерството и публикувани за обществено обсъждане.
Така законът ще бъде съобразен и с решение на Съда на Европейския съд (СЕС) по преюдициално запитване на Административен съд – София град, уточниха от МП. Казусът, по повод на който бе сезиран СЕС, е за оспорен от гражданин текст в Наредбата за топлоснабдяването (подзаконов нормативен акт), касаещ дяловото разпределение в сграда – етажна собственост. Тричленен състав на ВАС уважава жалбата, но петчленен състав на ВАС обезсилва това решение, тъй като междувременно министърът на енергетиката изменя наредбата и предметът на спора е отпаднал. В произнасянето си СЕС заявява, че Хартата на основните права на ЕС не допуска процесуално правило на държава членка, което да позволява прекратяване на съдебно производство в подобни случаи, без страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид, обясниха още от правосъдното министерство.
Отделно заради противоречива практика, към ВАС е отправено искане за постановяване на тълкувателно решение, свързано с общите административни актове. Поводът са съдебни решения по жалби срещу въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по време на извънредното положение заради COVID-19.
Друга група от предлаганите изменения в АПК е свързана с дигитализацията на административното съдопроизводство, залегнала като ангажимент и в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Предвижда се съдебният акт да бъде съставен като електронен документ в единната регистърна база данни и да бъде подписан с квалифициран електронен подпис. Ще има също възможност за провеждане на дистанционни виртуални открити заседания; задължават се определен кръг лица да отправят искането си в електронна форма, както и задължително да посочват електронен адрес за призоваване и получаване на документи в производствата пред административен орган и пред съд. Става дума за административните органи, органите на съдебната власт, омбудсмана, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата. Законопроектът въвежда промени и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд, поясниха от правосъдното министерство.
В края на март т.г. правосъдното министерство официално започна общественото обсъждане по новия проект за Закон за съдебната власт. Акцентите на публичното обсъждане са предлаганите структурни реформи, включващи създаването на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, мястото на прокуратурата спрямо съда и други. Специално внимание се отделя и на функционалните реформи – кадровата политика и контролната дейност в съдебната власт, както и функциите на прокуратурата в наказателния процес.
/БИ/
news.modal.text
