site.btaИма нужда от масови кампании, които да информират за рисковете за здравето от мръсния въздух, казаха експерти

Има нужда от различни кампании, за да се обърне внимание на гражданите, че мръсният въздух крие сериозен риск за здравето им. Да бъдат поставяни информационни табла на публични места, като метрото, да има обсъждания в училищата и университетите, да бъдат привлечени известни личности към каузата. Това са част от препоръките на експерти от сдружение „Въздух за здраве“ и едноименната лекарска мрежа, които в партньорство с Министерството на здравеопазването, представиха в Националния пресклуб на БТА три доклада с проучване на проблема със замърсения въздух. Специалистите подчертаха важността на осъзнаване на проблема и необходимостта от превенция.

Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето, коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг, каза той. "Имаме вече разговори с Георги Господинов, майката на Григор Димитров ми е обещала, че като дойде той в България ще можем да направим клип с него, който да се "върти" по всички телевизии, радиа и социални мрежи", каза той. Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.

Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве, каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той. Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. С това мнение се съгласи и заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.

Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха, посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-чест това са автомобили от страната, каза тя. 

Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи, каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид. 

Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му, каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад. 

„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".

По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, се посочва в доклада „Превенция на заболяванията“, представен от доц. д-р Ангел Джамбов. Провеждане на качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти е една от посочените цели в доклада.

Други подходи могат да обхванат университетите и училищата, тъй като младото поколение може по-лесно да възприеме този реален здравен риск, се казва в доклада „Преглед на националните стратегически документи в сектор Здравеопазване“. Спирките за обществен транспорт, автогарите и жп гарите са добри места за разпространение на информация, тъй като те са широко посещавани от граждани на всекидневна база, сочи документът. Търговските центрове са други места, които се посещават от голям брой хора и могат да бъдат използвани за организиране на информационни кампании, казват експертите.

Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче, каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване, уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти. 

Експертите от неправителствения сектор формулират две групи последици от мръсния въздух – краткосрочни и дългосрочни. Сърбеж в очите, екземи и атопичен дерматит, инфекции на горните дихателни пътища, задух, сърцебиене, отпадналост, главоболие, тревожност са част от краткосрочните последствия за здравето. Отпуснатост на кожата, преждевременна поява на бръчки, понижена функции на белите дробове, астма, рак на белия дроб, инфаркт са сред дългосрочните последствия. Отчита се, че инсулиновата резистентност попада и в двете групи.

Праховите частици са основен показател за качеството на въздуха напомнят специалистите, а сред възможните решения за подобряване на качеството са оптимизиране на управлението на градските и индустриални системи на отпадъци, на градската транспортна политика и др. Ако се подобрят мерките, ще се намалят и хроничните заболявания, казаха експертите.

Докладите са достъпни на сайта на сдружението.