Министерството на околната среда и водите (МОСВ) представи пред депутати от ресорната парламентарна комисия предложения за въвеждане в законодателството на нови изисквания, свързани с ограничаването на неприятни миризми от промишлените инсталации.
Да се разработи Ръководство за моделиране на миризми, в това число дефиниране на термина „неприятна миризма“, е една от идеите на работната група, проучвала проблема. Промяна при необходимост на образците на уведомления и искания, подавани от възложителите към компетентния орган е друго предложение. Предлага се и изготвяне, изпълнение и редовен преглед на План за управление на миризмите (ПУМ) за всички инсталации. Докладът на работната група отчита също, че няма ясно разписано правило за отстояния от промишлените зони и населените места.
Предложенията бяха представени в презентация от заместник-министъра на околната среда и водите Ренета Колева. Тя обясни, че в рамките на работната група са били изискани становища от Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Да се въведе етапност в процедурите по екологична оценка и оценка на въздействие върху околната среда, като първо от съответните компетентни органи по опазване на околната среда и водите се изрази становище относно степента на очаквания риск, гласи част от становището на МЗ. Да се въведе количествено измерение на термина „системно емисионно нарушение“ е предложено от МРРБ.
Проучени са били методите за оценка на миризмите, разгледани са и нормативни уредби в други държави. Сравнението на статистическите данни за концентрацията на миризми, прогнозирани чрез модел, с критериите за въздействие на миризмите е определено като един от най-често използваните инструменти от регулаторните органи за оценка на риска от въздействие на миризмите при оценките на етапа на планиране, отбеляза зам.-министърът. Белгия и Унгария са сред държавите, в които имат законодателство за справяне с миризмите. Контролът се основава най-вече на инспекция на място, отбеляза Колева. Германия има дългогодишна регулация за миризми, добави тя.
Проблемът е сложен, няма уеднаквено законодателство и Европейският съюз не ни предлага някакво решение, няма директива, която да се транспонира, коментира в началото на заседанието министърът на околната среда и водите в оставка Юлиян Попов. Той увери, че са положени сериозни усилия, за да се проучи въпросът и да се очертаят решения, защото, по думите му, българите са станали особено чувствителни относно проблема за миризмите. Той даде пример с Русе и Разград, като твърди, че за крайдунавския град са взети сериозни мерки, а за града в Лудогорието проблемът е решен. В обществото вече стои въпросът и за светлинното замърсяване. Според Попов институциите не искат да припознаят проблема с неприятните миризми.
Темата с миризмите е сериозна, материята е мултидисциплинарна, съгласи се заместник-председателят на ресорната комисия Младен Шишков (ГЕРБ-СДС). Той посочи, че по инициатива на ръководството на комисията е направено законодателно проучване как стои въпросът в европейски страни и в Канада. Шишков изрази надежда, че дейността на работната група в МОСВ ще бъде първата сериозна крачка към решаването на проблема с неприятните миризми.
Това е пример за осъзната и отговорна работа, това е пример и за обществото как, когато искаме да решим определен проблем, може да го направим, обърна се Татяна Султанова (ПП-ДБ) към ръководството на МОСВ.
Проблемът е, че почти всички методи на измерване са субективни, отбеляза Коста Стоянов ("Възраждане").
