site.btaОБНОВЕНА Народното събрание отхвърли предлаганата от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на физическата активност и спорта
Народното събрание не прие предлаганата от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023-2024). Стратегическия документ подкрепиха 49 от депутатите на "Продължаваме промяната - Демократична България", "против" бяха 122 народни представители - от ГЕРБ-СДС, ДПС, "БСП за България" и един от ИТН, а 13 гласуваха с "въздържал се".
В становището на Комисията по въпросите на младежта и спорта се посочва, че това е документ с концептуален характер за ролята, мястото и социалните функции на физическата активност, физическото възпитание и спорта и спортно-туристическата дейност в Република България. С него се определят основните насоки за развитие на държавната политика в системата на физическата активност, физическото възпитание и спорта, в спортно-туристическата дейност и борбата срещу употребата на допинг.
Сред очакваните резултати от реализирането на стратегията са посочени създаване на условия за насърчаване на физическа активност, практикуване на спорт на хората от всички социални и възрастови групи от населението за подобряване на здравословното състояние; подобряване на физическата активност, здравословното състояние и развитие на спортния талант на деца, ученици, студенти чрез осигуряване на възможностите за равнопоставен достъп до качествена спортна база; подобряване на физическата активност, здравословното състояние и развитие на спортния талант на деца, ученици, студенти чрез осигуряване на възможностите за равнопоставен достъп до качествена спортна база; реализиране на потенциала на елитните български спортисти чрез осигуряване на комплекс от условия, средства и възможности за високоефективен тренировъчен и състезателен процес. Сред очакваните резултати е и осигуряването на достъп до качествени спортни обекти и съоръжения чрез тяхното изграждане, модернизация и управление; както и повишаване на капацитета на публично финансираните спортни федерации и клубове, оптимизиране подхода на държавната, местната власт и на публично финансираните спортни организации, относно стратегическото използване на домакинството на международни спортни събития и състезания; на оптимални условия за превенция на използването на допинг спорта.
Дебатът по предложения стратегически документ продължи няколко часа.
Заместник-министърът на младежта и спорта Даниела Дашева защити стратегията, като изтъкна, че нейното неприемане ще остави спорта още известно време без възможност за разработване на редица други документи, които следват след стратегията.
Стратегията е правителствен документ, в който са изложени принципните подходи и политики в развитието на националната система за развитието на физическо възпитание и спорт. Тя очертава приоритетната роля, отговорности и координационни функции на Министерството на младежта и спорта, посочи Дашева. Тя отбеляза, че документът е разработен като закономерно продължение на действащата до момента Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта 2012-2022 г. По думите ѝ стратегията не е разработена от един човек, а от експертна група с участието на представители от всички заинтересовани министерства и е преминала обществено обсъждане.
Красен Кралев от ГЕРБ-СДС заяви, че в тази стратегия трябва да бъде отразено мнението на всички политически сили и добави, че стратегията не е съгласувана с нито една политическа сила, различна от ПП-ДБ, и не дава решение на нито един от проблемите в спорта. Кралев открои основни проблеми, които според него стратегията би следвало да адресира, но които не са намерили място в нея. Сред тях той отбеляза противоречието във финансирането на спортните организации и такъв пример били олимпийските спортове, които получавали 90% от цялото финансиране, а неолимпийските - едва 10 на сто. По думите му следва да се помисли дали да не се променят критериите, по които един спорт получава финансиране. Според депутата за здравето на нацията е много по-важно да бъдат приоритизирани на колективните спортове, а спортните клубове следва да се разглеждат като основата на спортната пирамида. Финансирането на колективните спортове е силно редуцирано за сметка на индивидуалните, отбеляза депутатът и даде пример с Унгария, която в момента е в топ 10 на почти всички видове спортове, защото са заложили на развитието на колективните спортове.
Кралев добави, че абсолютният минимум, който трябва да бъде заложен в стратегията за финансиране на спорт, трябва да бъде 0,1% от БВП. Депутатът коментира, че по данни на Евростат за 2018 г. публичните разходи за спорт в страните от ЕС са в размер на 113 евро на човек, а в България са 11 евро.
Масовият спорт в момента се извършва в залите за фитнес, йога, каланетика, пилатес, а този целият сектор е извън Министерството на младежта и спорта, добави депутатът.
Илина Мутафчиева от ПП-ДБ посочи, че ако не бъде приета стратегията, няма да бъдат приети и програмите, които адресират голяма част от проблемите в спорта.
Иван Ченчев от „БСП за България“ посочи, че докато се строят спортни зали, в 511 училища няма никакви физкултурни салони, а само в 1121 училища те са според изискванията за нормален учебен процес. По думите му в стратегията трябва да бъде заложено изграждането на нови физкултурни салони във всички училища в страната.
Светослав Тодоров от „Възраждане“ добави, че в 200 училища физкултурните салони са пригодени от класни стаи, килери, складове. За мен огромна част от усилията на държавата трябва да бъдат насочени в тази насока, заяви той. По думите му за една четвърт от училищата не могат да бъдат осигурени нормални условия за спортни занятия. В 700 училища деца спортуват само ако родителите могат да си го позволят, посочи той и декларира, че "Възраждане" няма да подкрепят стратегията.
Цветан Предов от „Има такъв народ“ посочи, че в стратегията няма нищо по отношение на спортно-туристическата дейност в България и отбеляза, че от училищата е отпаднал модул туризъм, и то по искане на Министерство на здравеопазването. По думите му от над 140 бази за спорт и отдих се използват около 36. Предов каза още, че по време на това правителство не е прието нищо за децата и семействата.
/ЛРМ/
news.modal.header
news.modal.text