site.btaНеобходим е анализ на възможностите за превръщане на летище София в хъб за транзитни полети, смятат от Асоциацията на българските авиокомпании

Необходим е анализ на възможностите за превръщане на летище София в хъб за транзитни и трансферни полети, за да се подобри свързаността. Това заяви председателят на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) Светослав Станулов на пресконференция на тема „Анализ на българския  авиационен пазар“ в София.  Той представи доклад с основни акценти от гражданската авиация от 2023 г. и очерта тенденции. 

Станулов заяви, че в момента страната ни е крайна точка на излитане и на кацане. Намираме се на пътя между Европа и Азия, над нас прелита огромен трафик,  каза той и отбеляза, че поставената цел от държавата тряба да се предефинира. Станулов подчерта, че за тази цел е необходим задълбочен технико-икономически анализ.

Той отбеляза, че летище София е базово летище, на което е разположена почти цялата българска гражданска авиация, авиокомпании, бази за техническо обслужване, учебно-тренировъчни центрове. Според представения от него доклад това трябва да се има предвид при планирането и изпълнението на стратегията за развитие на гражданската авиация. Той подчерта, че развитието на летището трябва да осигурява достъп до наземната и до въздушната инфраструктура. По думите му в момента летище София няма бърза и пряка връзка с националната железопьтна инфраструктура, а гара „Искър“ е само на спирка с метрото от аерогарата.

Той очерта, че силното търсене на пътувания по въздух е продължило да стимулира възстановяването на пътническите пазари през 2023 г., но авиоиндустрията продължава да се бори с последиците от пандемията. По думите му за съжаление 2023 г. е продължила да се характеризира с нестабилност  в работата на повечето летища в света, като проблеми в наземното обслужване, закъснения и отменени полети, стачки. Като причина за забавянето във възстановяването на гражданските полети Станулов посочи конфликтите в Украйна и в Близкия изток.

Той посочи, че в края на 2023 г. действащи са 20 авиопревозвача с валиден оперативен лиценз, като българските авиокомпании са оперирали със 78 самолета – 59 пътнически и 18 карго.

Над 85% от самолетите на българските компании работиха на чужди пазари, основно в Европа, заяви Станулов. По думите му това е потвърждение на все по-голямата интеграция на българската авиация към общия европейски пазар. Той посочи, че работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост за икономическата стабилност  и равномерност на заетостта.

Осигуряването на безопасност беше ключово и през 2023 г. за българските авиоператори, посочи той. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети, посочи Станулов.

Като водещите организации за техническо обслужване той посочи Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартьр, Глоубьл Мейнтеньнс и Плейн тех в София, а сьщо и Електра във Варна. Към 2023г. общият капацитет на линиите за техническо обслужване на 150- местни самолети нарасна до 17 (спрямо 12 през 2018г.), каза още той.