site.btaЕвропейските институции искат да развиват изкуствения интелект по начин, който съвпада с демократичните ни ценности, каза евродепутатът Ева Майдел

Европейските институции искат да развиват изкуствения интелект по начин, който съвпада с нашите демократични ценности. Това каза Ева Майдел, член на Европейския парламент от Европейска народна партия, по повод приемането на акта за изкуствения интелект на Европейския съюз при онлайн включването си в дискусията на тема: „Дигитална демокрация: Европейската регулация на изкуствения интелект и основните права“, която се провежда в момента в Дома на Европа. Събитието е организирано от Бюрото на Европейския парламент в България и Българския център за нестопанско право.

За нас беше важно да излезем навреме със закон за изкуствен интелект и да поставим граница какво е разрешено и какво не, отбеляза Майдел. Най-голямото предизвикателство по време на преговорите беше как да балансираме потенциала и рисковете на изкуствения интелект и как да предпазим гражданите и техните права, но и да не убием потенциала на нашите европейски компании и на нашите предприемачи. Задачата беше още по-трудна, защото този път скоростта на технологиите е много по-бърза от която и да е такава в миналото - ние виждаме развитие в сферата на изкуствения интелект, които се случват почти всеки ден, добави тя. 

Това не е закон, който има отношение към всяка една технология, задвижвана от изкуствения интелект, обясни Майдел. Самият закон е структуриран като пирамида – колкото по-рисково е използването на технологията, на толкова повече проверки подлежи. Имаме използвания, за които е напълно забранено - един такъв пример е социалната кредитна система, каза още тя. 

Майдел отбеляза, че все повече институции използват изкуствен интелект, за да подпомагат своите решения и затова тези технологии трябва да могат ясно да обосноват своите решения. 

Работихме по този закон повече от две години. Преговорите продължиха 36 часа – това са най-дългите преговори за европейските институции, посочи Майдел. С този закон успяхме да направим така, че да представим едно общо европейско виждане за тази технология, добави тя. 

Смятам, че изкуственият интелект може да бъде истински двигател на нашите индустрии. Ако те се възползват от потенциала му, могат да станат водещи на световно ниво, каза още Майдел. 

Българският BgGPT Chat не попада в рамките на тази част от закона, защото нашият модел все още не е толкова голям като този на една система като ChatGPT, обясни тя. 

Това е последното събитие в Дома на Европа, свързано със законодателна дейност, за мандата на този европарламент, каза при откриването на събитието Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България. Представихме много неща през тези 5 години и ще продължим с дейността на новия парламент, който бъде избран на предстоящите избори през юни, обясни той. 

Истински важното при изкуствения интелект е това да успеем да постигнем защита на нашите права и да не допуснем в бъдеще да се достига до момент, в който има престъпление без наказание, каза Доротея Дачкова, журналист и модератор на първия панел. Кой носи отговорност за съветите и действията на изкуствения интелект е важен въпрос, който трябва да ни занимава, също и това колко са застрашени правата ни и ще допусне ли човечеството грешките, които допусна и със социалните мрежи, смята още тя.

Видяхме до какво доведе провалът на регулирането на социалните мрежи. Живеем в общество и не трябва да позволяваме технологиите да съсипват обществото, в което живеем, каза Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO). 

Смятам, че законът е крачка в правилната посока и е важно какво ще направим оттук нататък с прилагането в нашата държава, смята Иванов. Важно е прилагането на цялата рамка в България да не унищожи нашите компании. Опитът е, че когато се направи регламент и всяка държава го прилага, България избира най-рестриктивния начин да го направи, добави той.

Европа може да е пример за други демократични държави, които да последват същия пример, отбеляза Иванов.

Това е важна и смела стъпка в регулацията на технологиите, които използват изкуствения интелект. Благосъстоянието е важно, но то е съвкупност от това да се радваме на правата, които имаме като граждани, каза Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право (БЦНП).

Едно от нещата, които са проблематични, са обтекаемите категории, които позволяват интерпретации, защото основното разделение на компаниите е базирано на риска, посочи Шабани. От гледна точка на регулацията се създава възможност за тълкуване и интерпретация на подобен риск - рамките отварят вратички за множество изключения и неправилно прилагане, обясни тя. 

Технологиите, свързани с изкуствения интелект, дават огромно предимство за развитие на човечеството, но ни поставят в друга среда на общуване и определяне на правила, добави Шабани. Технологичните инструменти създават предимства за равенство, но в същото време могат да задълбочат неравенствата. Ако ние не помислим за това, ще се окажем много по-разделени като общество, посочи тя. 

Държавата, в лицето на Министерство на електронното управление, разчита изцяло на гражданското общество, партньорството с неправителствените организации и бизнеса, каза Поля Каньова от Министерството на електронното управление. По тази причина в министерството функционира консултативен съвет, с който биват консултирани всички теми, които имат отношение както в процеса на цифровата трансформация, както и във всички теми, които се засягат в министерството - киберсигурност, електронно управление и други. 

Още преди години, когато нямаше регулация на европейско ниво, заедно с БЦНП ние си поставихме амбициозната цел да мислим в посока осигуряване на гаранция при използването на изкуствения интелект, за да бъдат гарантирани и съхранени правата на гражданите. За да достигнем до широк обществен дебат, с БЦНП ще се стремим да направим такива стандарти, които да бъдат използвани и максимално гарантиращи правата и интересите на гражданите, особено на уязвими групи, посочи още Каньова. 

Втората панелна дискусия продължава с участието на Петър Витанов, член на Европейския парламент от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите (С&Д), Стефан Ангелов от Програма "Достъп до информация", Ралица Ковачева, главен редактор на Factcheck.bg, и Цветелина Пенева от сдружение „Демокрация и законност“ и председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия.