site.btaМного ниско ваксинално покритие срещу рак на маточната шийка, липса на скрининг и кадрова криза отчита доклад за България от Европейската организация за борба с рака

Много ниско ваксинално покритие срещу рак на маточната шийка, липса на скрининг и кадрова криза отчита доклад за България от Европейската организация за борба с рака. Данните бяха представени по време на кръгла маса „Време за ускорение. Заедно срещу рака в България“, която се провежда под патронажа на народния представител Росица Пандова.

Онкологичните заболявания са ключов проблем пред обществото и здравеопазването и въпреки напредъка в медицината, остават основна причина за загуба на живот, каза Пандова. Тя посочи, че 2,5% от българите са болни от рак. Време е да ускорим ход и затова търсим възможности за надграждане на знания и опит, но и начини за надграждане на подход за взаимодействие между държавите, каза още тя. Около 2,5% от раковите заболявания се дължат на човешкия папиломен вирус, като и двата пола са уязвими, добави депутатът. Най-ефективният метод за превенция е ваксинацията, посочи още тя и допълни, че 156 държави в света имат национални програми за ваксинация срещу човешки папиломен вирус. В България се осигурява безплатно ваксиниране срещу вируса за момичетата на възраст 11-14 г., но процентът на ваксинираните е 0,9 от момичетата в тази възрастова група, допълни Пандова.

В представения доклад се посочва, че в страната ни онкологичните заболявания са на второ място като причини за смърт. В България има разлика в превенцията на рака, извършвана в селските и градските региони, каза Норберт Куспел, старши координатор в Европейската организация за борба с рака. Съпоставяйки резултатите на България и другите европейски страни, се вижда, че страната е на „опашката“ по извършване на превенция, каза още той. По отношение на скринингът за цервикален рак Българи има добри резултати, но в страната няма организиран скрининг, допълни Куспел и посочи, че 2,5% от жените, живеещи в селските райони, имат затруднен достъп до скрининг. Прилагането на Националния план за борба с рака е важно, важен е и регистърът за събиране на данни, тъй като по този начин се изработват бъдещите политики, добави той. В България скринингът за рак на гърда през миналата година е обхванал 20,6% от целевата група, докато в ЕС е обхванал  54%, показва още докладът. През скрининг за рак на маточната шийка в България са преминали 56,8% от целевата група, като показателят за ЕС е 56%, се допълва в документа. Скринингът за рак на дебелото черво в България е обхванал 3,6% от целевата група, докато в ЕС са 36%, се посочва още в доклада. В страната ни липсват организирани програми за скриниране на рак на бял дроб и рак на простата, се отчита в документа.

Заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски припомни, че тази година за профилактика са предвидени много повече средства в сравнение с изминалите години. България успешно създаде Национален план за борба с рака, който е представен в Брюксел и одобрен от европейските ни партньори, но въпросът е да бъде изпълнен по най-добрия начин, най-вече за ранното диагностициране на онкологичните заболявания, допълни доц. Околийски.

Предвидени са две нови скринингови програми - за новородени и за здравнонеосигурени жени във възрастовата група 20-30 г. за ранно откриване на рак на маточна шийка, посочи още той. Има стъпки за създаване на модул „Онкология“ в Националната здравноинформационната система, който ще служи както като раков регистър с цел проследяване на пациента, така и за научни цели и за целите на здравната политика, добави доц. Околийски.

Доц. Желязко Арабаджиев, член на борда на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейската комисия, припомни, че Европейската комисия създаде през 2019 г. пет мисии, посветени на значими предизвикателства, като ракът е една от тях. Мисията за рак ще оперира във всяка страна от ЕС чрез създаване на национален хъб, каза още той. Ежегодно в ЕС  от онкологични заболявания се разболяват 2,7 млн. души, а 1,3 млн. загиват. По думите му около 200 млрд. евро са финансовите разходи, свързани с диагностика и лечение на онкологични заболявания, посочи още доц. Арабаджиев.

През 2050 г. се очакват нови над 35 млн. случаи на рак, каза  Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. По думите ѝ нарастващото бреме на раковите заболявания се отразява заради застаряването на населението и заради излагането на хората на рискови фактори – тютюнопушене, алкохол и затлъстяване. Ракът на маточната шийка е най-разпространения сред момичетата и жените в много държави, каза още тя и посочи, че има широко съгласие за обединяване на усилията сред държавите и над 600 млн. евро са предвидени за борба с рак на маточната шийка. Целта на Световната здравна организация е достигане на 90% ваксинално покритие срещу човешки папиломен вирус. В България две жени всеки ден умират от рак на маточна шийка, а заболяването е второ по честота сред жените след рак на гърдата, допълни де Бройн.

Проблемът с липсата на кадри в здравеопазването ще стане още по-сериозен, тъй като средно 33 на сто от лекарите най-вероятно ще напуснат системата в следващите 12-13 години, което означава, че в този период трябва да бъде подменена една трета от работна ръка, каза Матиас Висмар, програмен мениджър в Европейската обсерватория за здравни системи и политики, който се включи във форума онлайн.. В Италия, България, Латвия, Естония, Франция и Германия 55% от лекарите ще се пенсионират в следващите 12-13 години. Друг важен проблем е задържането на медицинските кадри, тъй като намерение да напуснат системата изразяват доста от лекарите, допълни той. Висмар посочи, че в някои държави това е особено забележимо след ковид пандемията, а мотивите за това решение са свързани със заплащането, условията на труд и социалната закрила на лекарите. По думите му България е единствената държава, в която има недостиг на здравни кадри във всяка медицинска специалност, в която се работи с пациенти с ракови заболявания. Тук има и най-ниска плътност на медицински сестри в сравнение със страните в ЕС, каза още той.

Проф. Георги Михайлов, заместник-председател на работната група за Националния антираков план, изрази тревогата си от липсата кадри и на позитивно отношение към тази медицинска специалност и посочи, че за това има много дълбоки причини. По думите му интересът на лекарите към онкологията не е висок заради липсващата комплексност в лечението на онкологичните заболявания и заради липсата на възможност за кариерно израстване.

В рамките на форума накратко беше представен Европейския манифест за рака за 2024 г. В документа се предвижда ранна диагностика на рак, елиминиране на онкологичните заболявания, свързани с човешкия папиломен вирус и с вируса на хепатит Б, решаване на проблема с кадровата криза в здравеопазването. Манифестът ще бъде представен във всички държави от ЕС, а след това и пред депутатите в Европейския парламент, каза Майк Мориси, главен изпълнителен директор на Европейската организация за борба с рака.