Парламентът прие на първо четене промени в Закона за българските лични документи, свързани с издаването на дипломатически и служебни паспорти

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за българските лични документи, свързани с издаването на дипломатически и служебни паспорти

Десислава Антова

Снимка: Владимир Шоков, БТА

София,

28.02.2024 10:32

(БТА)

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за българските лични документи, свързани с издаването на дипломатически и служебни паспорти. Промените бяха гласувани със 168 гласа „за“. Вносител на измененията е Министерският съвет. С гласуваните текстове на първо четене се извършват промени, които пряко засягат функциите, изпълнявани от Министерството на външните работи (МВнР) и задграничните представителства на България в чужбина. В доклада на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред се посочва, че измененията имат за цел повишаване на ефективността при издаването и ползването на дипломатически и служебни паспорти.

Към настоящия момент в нормативната уредба липсва изрично ограничение относно ползването на служебни паспорти. Тази празнота създава възможност за незаконосъобразно използване на служебните паспорти за лични цели. С цел превенция, със законопроекта се въвежда изрично ограничение за ползването им само при изпълнение на служебни функции извън страната. По този начин ще се минимализират възможностите за злоупотреба с право и използване на привилегиите, които предоставят този вид паспорти и най-вече безвизовото пътуване в чужбина до всички трети страни, с които има сключени споразумения за освобождаване от изискването за виза на притежателите на дипломатически и служебни паспорти, се изтъква в доклада на комисията. Единствената категория лица, която има право както на дипломатически, така и на служебен паспорт, са областните управители. Тази правна възможност не е допусната за нито една друга категория лица, включително за лицата, заемащи висши държавни длъжности. Във връзка с това отпада възможността за издаване на дипломатически паспорти на областните управители, като за тази категория лица се запазва правото да получат служебен паспорт, като регионален орган на държавната власт, се посочва в доклада.

Създава се правна възможност за издаване на служебни паспорти на деца на служители без дипломатически ранг на задгранична работа до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си (средно или висше) в приемащата държава. Към настоящия момент липсва правно основание за издаване на служебни паспорти на тази категория лица. Същевременно в аналогична хипотеза децата на служители с дипломатически ранг имат право да получат дипломатически паспорт, се казва в мотивите към внесения законопроект.

С промените се прецизират и разпоредби относно временните паспорти, с което ще бъде подобрено административното обслужване на гражданите и ще се освободи административен капацитет. Временният паспорт е документ за пътуване, заместващ паспорта. Този вид заместващ документ се издава от българските задгранични представителства след съгласуване с МВнР, а в определени в закона случаи - и с МВР. Съгласуването с МВнР се извършва с цел потвърждаване на самоличността на лицето, се посочва в доклада на комисията.

В него се посочва още, че с измененията се улеснява процедурата по издаване на временни паспорти на задържани, арестувани или осъдени, когато издаването се извършва по молба на компетентните местни власти. В тези случаи задължението за събиране на биометрични данни (пръстови отпечатъци, цифрова снимка, цифров подпис) ще отпадне, тъй като тези лица на практика не могат да отидат лично в консулската служба по обективни причини.

В хода на разискванията Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че парламентарната група ще подкрепи внесения законопроект на първо четене. Депутатът отбеляза обаче, че в законопроекта няма статистика по отношение на един проблемен елемент, а именно издаването на служебни паспорти за лица от администрацията, представители на изпълнителната власт. Петров коментира, че служебни паспорти се издават със заповед на министъра на външните работи на лица, които изпълняват външнополитически задачи, и настоя за прецизиране на въпросните разпоредби, тъй като липсвало ясен регламент за издаването им.

/ЛРМ/