Предстои един доста по-дясно ориентиран Европейски парламент (ЕП). Неразрешените социални и политическите проблеми непосредствено преди избори дават инерция на популистките формации, затова важна задача на традиционните партии е да мотивират своя електорат да гласува. Това каза Маргарита Дилова, член на сдружение „РЕСЕКО България“ при представянето на резултатите от анализа на организацията по време на публична дискусия „Евроизбори: кои ще са ключовите теми за европейския гласоподавател“, която се проведе днес в Дома на Европа.
Изнесените данни са на база социологическо проучване на POLITICO към 17 февруари 2024 г. за прогнозирано разпределение на местата в следващия състав на ЕП.
Ако съпоставяме със сегашното разпределение, Европейската народна партия (ЕНП) не губи много места – сега те имат 178, а се прогнозира в новия състав те да са 174. Прогресивният алианс на социалистите и демократите (С&Д) се очаква от 141 да получи 139, посочи Маргарита Дилова.
Крайнодесните политически семейства като „Идентичност и демокрация“ акумулират доста голяма подкрепа за себе си и ще се позиционират на трето място по численост в парламента – прогнозира се да спечелят 86, обясни тя. Същото се отнася и за „Европейските консерватори и реформисти“, които също отбелязват сериозен ръст – от 67 на 89. Най-голяма загуба според тези проучвания ще претърпи групата на зелените, които в момента са със 71 места, а се очаква да паднат до 27. Това показва, че хората приоритизират не толкова опазването на околната среда, а сигурността си и стабилността на доходите си, посочи Дилова.
Тя обърна внимание на това, че все още няма яснота кои партии към кои политически семейства ще се присъединят, затова посочената конфигурация на мандатите е наистина много условна.
Важно е да се каже, че досега различни коалиции са доминирали по различни теми в Парламента, обясни Дилова. Например, коалиция съставена от центристките ЕНП и С&Д, често с подкрепа и от „Обнови Европа“, обикновено надделява по въпроси, свързани с бюджетите, бюджетния контрол, културата и образованието, икономическите и паричните въпроси, външните работи, външния пазар и защитата на потребителите, правните въпроси, транспорта и туризма. От друга страна, коалицията от лявоцентристки политически групи, включваща С&Д, „Обнови Европа“, „Зелените/ЕСА“ и Левицата, обикновено надделява по въпросите, свързани с гражданските свободи, правосъдието, вътрешните работи, развитието, заетостта, социалните въпроси, околната среда, правата на жените и равенството между половете, добави тя.
Дилова представи анализа, който е фокусиран върху пет ключови теми за европейския гласоподавател, които биха го мотивирали да гласува – земеделска и търговска политика, енергийна независимост и климатични промени, политика за разширяване на Европейския съюз (ЕС), миграционна политика и сигурност.
Земеделската политика на Съюза среща недоволство сред земеделци и фермери в цяла Европа, като основните посочени проблеми са ниските изкупни цени на продукцията, увеличаващите се производствени разходи, безмитните коридори за украинско зърно и храни, както и подновените преговори на Европейската комисия (ЕК) за сключване на търговско споразумение с МЕРКОСУР (южноамерикански общ пазар между Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), за което споразумение има опасения, че ще намали значително или ще доведе до цялостно отпадане на вносните мита, поставяйки в неконкурентна позиция европейското производство спрямо вноса от Южна Америка на селскостопанска продукция. Ще е интересно да видим какви решения ще предложат кандидатите за евродепутати на тези проблеми, които са много наболели в момента, каза Дилова.
Европа се стреми да бъде първият нискоенергиен континент в света, но различни предизвикателства поставят въпроса дали не трябва да се преосмисли зелената политика на Европа, обясни тя. През 2019 г., когато се проведоха последните европейски избори, поради многобройните екстремни метеорологични явления, зелените партии постигнаха значителни успехи в много страни от ЕС. С повишаването на цените и нуждата от сигурност, нещата вече не стоят по този начин - публикуваните от Europe Elects проучвания на обществените нагласи в държавите-членки на ЕС сочат ръст в подкрепа на консервативните десни партии, които са скептични към прогресивната политика в областта на климата и „зелената сделка”, добави Дилова. Именно изборите през юни 2024 г. и конфигурацията на групите в парламента ще се окажат решаващи за развитието на европейската политика в тази сфера, смята още тя.
През декември миналата година ЕС даде старт на преговори за членство с Украйна и Молдова, а на Грузия беше даден статут на страна-кандидат. Даването на зелена светлина за Украйна няколко месеца преди изборите може да предостави на популисти в някои държави от ЕС изборно оръжие, тъй като перспективите за присъединяването на Украйна поставят Съюза под натиска да се реформира, като увеличи целия си бюджет чрез допълнителни данъци или по-големи вноски на страните членки и намали селскостопанските субсидии на хектар, обясни Дилова. Начин да се избегне това би бил да се отложи въпросът за разширяването за няколко месеца до приключването на изборите за Европейския парламент и нов Колегиум на Европейската комисия, които да погледнат ситуацията с нови очи, добави още тя.
Анализът сочи още, че се наблюдава значително увеличение на политическото влияние на крайнодесните партии, чиято реторика е засилено антимигрантска. Според проучване на консултантската фирма Portland Communications, предоставено на POLITICO, действително се отчита ръст за популистките групи и крайнодесните движения в целия континент. Обществото е станало по-консервативно и приоритизира сигурността на държавите им, обясни Дилова.
Изявлението на Доналд Тръмп по-рано този месец, с което на практика предложи Русия да нападне всеки член на НАТО, който не изпълнява задълженията си за разходи за отбрана, е показателно за спешната нужда от силна обща европейска стратегия за защита, смята тя. За да се гарантира сигурността в един променящ се свят, Европейският съюз трябва да е в състояние да гарантира сигурността на гражданите си чрез автономна политика в областта на отбраната и по-големи инвестиции в отбранителните индустрии, добави още Дилова.
