site.btaОбразованието като инструмент за промотирането на мира в Близкия изток обсъдиха на конференция в София

Образованието като инструмент за промотирането на мира и борбата с радикализацията в Близкия изток беше обсъдено на конференция в Дома на Европа в София. Форумът на тема „Образованието: път към мира в Близкия изток“ е организиран от Атлантическия клуб в България и Европейската народна партия (ЕНП).

Образованието, това как ще осигурим паметта за миналото въз основа на историята, е в основаната на това как ще живеем в бъдеще, заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев и припомни лозунга “Който контролира миналото, контролира бъдещето”. По думите му дълготраен мир може да съществува, само когато сигурността е гарантирана, когато няма насилие. 

Усилията ни трябва да бъдат насочени към образованието, към финансирането на всички дейности, а Европейският съюз финансира много от тях, заяви Ковачев. През последните години много пъти сме повдигали темата за палестинските исторически учебници, че трябва да има много ясен наблюдател, не само на книгите, но и на учителя, как преподава на младежите. Защото тези младежи ще живеят заедно със своите съседи и трябва да живеят в мир, коментира Ковачев. Ако продължават да живеят в омраза, в насилие, тогава ще бъде много трудно да се намери дълготрайно мирно решение на този конфликт, добави той. 

"Политиците не са историци. Това също е нещо, което признаваме в Европейския парламент, и затова даваме възможност на академичните среди, на историците да пишат книгите, а не политиците", отбеляза Ковачев. По думите му историческият прочит трябва да бъде основан на факти, обективен, непартиен, не пристрастен. Той даде пример с Договора за добросъседство между България и Република Северна Македония през 2017 г., в който е записано, че комисията трябва да работи на базата на исторически източници от съответната епоха, а не на интерпретации на политици.      

В конференцията участва и посланикът на Израел в България Йоси Сфари. Той коментира случващото се между Израел, Палестина и Хамаас. Не можем да достигнем до това ниво на насилие без години на обучение, на радикализация, каза той. 

Институтът за наблюдение на мира и културната толерантност в училищното образование (IMPACT-se) разглежда националните училищни програми ред по ред, страница по страница, за да разберем цялата учебна програма с национални залози, каза Маркъс Шеф, главен изпълнителен директор на института. Той посочи, че от института работят с много правителства в Близкия изток и Северна Африка, както и за стимулирането на обществен дебат за учебните програми. "Учебниците се развиват. Те се пренаписват. И разбирането на тази еволюция ви дава по-голямо разбиране за това, което тази страна се опитва да постигне със своите образователни институции", каза той. По думите му при разглеждане на учебниците се търсят стандартите за мир и толерантност, разработени от ЮНЕСКО и ООН като уважение към другия, към цели култури, народи, етноси. "Това е идея, която е по-близка до любовта, ако искате, до привързаността. Умиротворяването е начин за разрешаване на конфликти", каза той. "Това може да бъде доста трудна задача. Навсякъде - в Европа, в Съединените щати, в Близкия изток. Но това може да се направи и трябва да се направи", коментира Шеф.

Нуждаем се от мир навсякъде - и на Балканите, и в Близкия изток, и в Африка, и в Азия, и в Америка, и в Латинска Америка, посочи Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България. Но има хора, които не искат мир никъде, смята той. По думите му „лошите“ имат способността да се обединяват, докато „добрите“ нямат този инстинкт и се нуждаят от сила, за да се обединят. Къде започва войната, попита Паси и посочи, че “войната започва при омразата, а омразата започва в училище, в първите седем години в къщи, още от утробата на майката и всъщност тази омраза продължава да се изучава през целия живот”.

По време на формума беше представена и изложба на израелския фотожурналист Зив Корен, известен със заснемането на последиците от атаката на Хамаас срещу Израел на 7 октомври.