Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за Българската народна банка (БНБ), с който се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни.
Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.
Със законопроекта за БНБ се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, отчетени в докладите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за БНБ.
Не се предвиждат промени спрямо действащото законодателство по отношение на процедурата по избор на състав на Управителния съвет на БНБ. Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на управителя парламентът ще избира и подуправителите-ръководители на основните управления „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на Управителния съвет остава шест години.
В законопроекта е регламентирано и управлението на резервните активи на Българската народна банка, които не са свързани с паричната политика на евросистемата, както и възможността БНБ да управлява чужди активи.
Близо три часа продължиха дебатите по законопроекта в пленарната зала, стигна се до размяна на реплики на висок тон. По време на дискусията от „Възраждане“ отново изразиха опасения от повишаване на цените и инфлацията след влизането в еврозоната, както и опасения за загуба на суверенитет. От „БСП за България“ посочиха, че България все още не е готова да влезе в еврозоната.
От „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) коментираха, че е нелепо да се говори за загуба на суверенитет, защото и в момента сме в условия на Валутен борд. Управляващите посочиха още, че през 2023 г., когато се присъедини към еврозоната, Хърватия има рекорд по растеж на доходите в ЕС, а ефектът от еврото върху инфлацията в страната е 0,2%.
Искрен Митев (ПП-ДБ) посочи, че цените в Хърватия не са се повишили една година след приемане на еврото, а доверието в еврозоната се е покачило с 20%.
Димо Дренчев („Възраждане“) коментира, че инфлацията в Хърватия не е скочила, защото правителството се е договорило с всички големи вериги и всички основни стоки са били с фиксирани цени в първите месеци от влизането в еврозоната. Закръгляване на цените винаги има, това не е главният проблем, главният проблем е загубата на суверенитет, каза той.
Мартин Димитров (ПП-ДБ) посочи, че най-коректното сравнение е със страни с Валутен борд, като Естония и Литва, които са влезли в еврозоната и това се е оказало голям успех за тях. За допълнителна загуба на суверенитет е нелепо да се говори, защото в условията на Валутен борд вече имаш фиксиран курс, вързан си към еврото, с влизането в еврозоната ще имаш право на глас за всяко едно решение, посочи той.
Много лъжи изрекохте, репликира го Костадин Костадинов („Възраждане“). Колко точно голямо ни е правото на глас в Европейската централна банка (ЕЦБ), защото много добре знаете, но лъжете от тази трибуна, коментира той. Костадинов каза, че тежестта е 0,4%, което означава, че при 10 заседания нашият един представител ще има право на присъствие на четири с право на глас, а на другите "ще се мълчи тихо в ъгъла, зад фикуса и ще носи кафе".
Георги Ганев (ПП-ДБ) възрази, че тежестта на България в гласуването в Управителния съвет на ЕЦБ, когато някой ден страната ни стане член на еврозоната, няма да е 0,4%, а нещо по-близо до 67%. Той посочи, че 16 страни, сред които и България, ще се рутират, като ще имат 11 гласа.
Румен Гечев („БСП за България“) цитира данни за икономическия растеж на Естония в последните тримесечия. Ние имаме плюс 3%, те имат минус 4% след като от паричен съюз са влезли в еврозоната, коментира той.
Мартин Димитров отбеляза, че Естония е далеч пред България. В момента имате следния избор – или ще последваме този успешен път на балтийските страни и на Хърватия, или ще отидете в неразбрани леви идеи, в които не вървите по европейския път, а тръгвате по някакъв друг път, заяви той.
Нашият избор може да е като Дания и Швеция, те да не би да са до Владивосток, или Полша, Унгария и Чехия, отговори му Румен Гечев. Изборът е дали България е готова в момента да влезе в еврозоната, нашите разчети съвпадат с водещи икономисти в Европа и нобелови лауреати по икономика, които казват, че не сме готови, посочи той. Ще влезем, когато сме готови, добави той.
Тошко Йорданов („Има такъв народ“) коментира, че в момента има две политически назначения в Управителния съвет на БНБ и ако eдиният подуправител Петър Чобанов наистина разбира от финанси, то другият подуправител - Андрей Гюров разбира от голф игрища. Затова от „Има такъв народ“ поискаха член на Управителния съвет на БНБ да не може да бъде лице, което в предходните пет години е било член на политическа партия, като изискването да влезе в сила от 8 март тази година. Предложението обаче не беше подкрепено от пленарната зала.
Венко Сабрутев (ПП-ДБ) коментира, че предложението на Тошко Йорданов е пример за това как през законодателство могат да се мачкат хора и държавни органи. По думите му това не е просто атака към Гюров, това е атака към БНБ и финансовата стабилност на страната.
От „Възраждане“ предложиха да се запише, че законът за БНБ влиза в сила от 2043 г., но това също беше отхвърлено от управляващото мнозинство.
/МК/
news.modal.text
