site.btaДнес е денят, в който трябва да се помолим за душите на жертвите на комунизма, заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков

Днес е денят, в който трябва да се помолим за душите на жертвите на комунизма, но трябва да отправим своя апел към живите, към бъдещите поколения, да не забравят, да помнят, че доброто винаги побеждава, но битката е трудна. Това заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков пред Мемориала на жертвите на комунизма, където бе почетена паметта на жертвите на комунистически режим в България през периода 1944 - 1989 година.

За първи път тази година молитви бяха отправени от православен свещеник и от мюсюлмански духовник в памет на жертвите - православни и мюсюлмани, които заедно са осъждани и лежали в концелагерите. Жертвите почетоха президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, народни представители, общински съветници, репресирани от комунистическия режим и десетки граждани.

Днес отдаваме почит към жертвите на комунизма, но отбелязваме и този мракобесен период в българската история, който сложи своето начало преди близо 100 години и който премина през червения терор непосредствено след септември 1944 г., заяви Росен Желязков. По думите му това е период, който беляза живота на поколения българи, на които не само им беше отречено правото да имат своята история, беше им измислено тяхното настояще, но беше забранено тяхното бъдеще. Това са годините на мракобесие, на обезсмисляне на човешкото съществуване, годините, в които никой не вярваше, че доброто може да победи злото, каза Желязков. Той напомни, че злото не е оставено в миналото, то дебне отвсякъде и трябва да бъдем много внимателни, защото тътенът на този период се чува и днес. Днес се чува в плахите опити за реставрация на комунизма, от онези слова, които зоват към забравяне на жертвите и тяхната история, посочи председателят на парламента. Според него нашата памет би била абсолютно безсмислена, ако не предаваме научените уроци.

"Нека сведем глава пред жертвите на този много черен ден за България - унищожаването на политически, военен, икономически, академичен елит на българската нация", заяви евродепутатът Андрей Ковачев в словото си. Трябва да предадем паметта за тях на младите поколения. Ако тази памет не се предава, то много лесно младите могат да станат отново жертва на популисти, каза Ковачев. Той каза, че в последните над 10 години е представял свидетелствата от случилото се в България след 1944 г. пред европейските приятели на България, защото по думите му страната ни и досега е смятана за най-верния сателит на СССР. Ковачев напомни, че нашите предци са се противоставили на тоталитарния режим, но са жестоко смачкани. Той посочи, че историята трябва да е базирана на обективната историческа памет, на документи, на спомени на очевидци, а не на политическа интерпретация.

Депутатът Халил Летифов заяви, че днес е една важна и черна дата, дата на памет на грешките на властта, с която хиляди платиха на живота си, а стотици хиляди със своята свобода и достойнство. Трябва да си припомним, че комунистическият режим, като всички режими в продължение на десетилетия оскърбяваше и нарушаваше човешките права, посочи Летифов. Тази черна статискита завършва с прогонването на над 360 хиляди мюсюлмани от техните домове в България, припомни депутатът. Около 1 милион души бяха подложени на унижение, бяха им отнети човешките права, имената, достойнството, честта, религията, собствеността. Това беше известно като възродителен процес, каза Летифов. По думите му тази тежка асимилация всъщност беше дело на властта. Днес ние не търсим реваншизъм, а искаме да помним. Всички имаме задължението да пазим толерантността и добротата, каза Халил Летифов.